“Будителят си ти - забравените личности”

Йоанна Мукленова от 10 г клас е един от 10-те финалисти на националния конкурс за литературна творба на тема “Будителят си ти - забравените личности”; жури, на който бяха Йовка Йовчева - журналист и радиоводещ в Darik радио, Петя Зунгорлиева - журналист и радиоводещ в БНР  София, Георги Рангелов - журналист, преводач и водещ на “История БГ” по БНТ 1 и Емил Спахийски - политически наблюдател във вестник “Труд”, сценарист и режисьор. 
Йоанна и нейният учител по история и цивилизация г-жа Елена Мирчева присъстваха на награждаването на 02.11.2019 г. в гр. София.

Спасителят- жертва

Казано е, че добротата не е хрумване, нито само дар небесен, а воля. Воля не само да не причиняваш зло, не само да не се гневиш и бунтуваш срещу хората, а да не допускаш зла мисъл и зло чувство дори и да си и жертва. Добротата е възпитание, което ти нямаш изначално и на което сам трябва да се учиш. Няма нищо по-нормално и естествено от това да помогнеш на човек, който е в беда,да защитиш съседа си, когато над него е надвиснала опасност, да се опиташ да запазиш невинният  от злощастие. Какво по-нормално от това през Втората световна война България да успее да спаси своите евреи от лагерите на смъртта? В някои епохи нормалното поведение е толкова рядко, че все едно не съществува вече. Да проявяваш това нормално поведение се превръща в подвиг. Такъв подвиг извършват  българите, които спасиха своите евреи и  не се съгласиха да престанат да бъдат нормални, да бъдат човечни.

Достатъчно е човек да прочете само пасажа, описващ посещението на подпредседателя на Парламента -Димитър Пешев при вътрешния министър Габровски. Пешев влиза сам в кабинета на най-силния министър, на когото служи огромен апарат и който се опира на изискването на Райха и няма нужда да се съобразява с нищо. Влиза въоръжен само с авторитета на институцията, която представлява.  Кой е Димитър Пешев? Български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи, адвокат, политик, но преди всичко Човек! Макар и гласувал за приемането на антисемитския Закон за защита на нацията без колебание се изправя  срещу опитите да бъдат депортирани българските евреи съгласно подписаната тайна спогодба с Третия Райх, във връзка с т.нар. „Окончателно решение на еврейския въпрос“. (8 март 1943 г.).

Кюстендилската делегация, съставена от депутата Петър Михалев, търговеца Асен Суичмезов, учителя Владимир Куртев и адвоката  Иван Момчилов го уведомява за арестуваните в Кюстендиил евреи, подготвени за депортация в Германия и на 17 март Пешев инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан  Филов против депортацията, което е подписано от общо 43 народни представители. Заради това на 26 март е свален от поста си, но безпрецедентният факт, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване. Въпреки приноса на Димитър Пешев, през 1945 г. Народният съд го осъжда на 15 години затвор – „за фашистка дейност и антисемитизъм“. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, е освободен след 13 месеца. През последните 27 години от живота си Пешев е никой, осъден на бездействие- лишен от адвокатски права,  пенсионер без пенсия. За щастие успява да се подслони при семейството на сестра си. От 1965 г. израелски евреи му изпращат всеки месец отначало по 40, после по 50 долара. Всяка година  на 1 февруари  големият българин ходи в близката черква „Свети Седмочисленици“, за да почете паметта на разстреляните от Народния съд. Никога обаче не се оплаква. Част от величието му се състои в това, че не фамилиарничи с комунистическата власт, не се отрича от своите идеали, за да бъде приет милостиво от новите господари. Когато големият българин  умира  след третия си инфаркт през 1973 година,  малцина по онова време знаят какво е направил някога за България. Пешев е изпаднал в пълно забвение.  Едва книгата на Габриеле Нисим „Човекът, който спря Хитлер“ му дава онова място в историята, което заслужава. Съгласно езика на Библията и на днешния Израел той бил праведник. Приживе Пешев получава твърде малка благодарност за гражданската си доблест. Но днес той е почитан не само в България и в Израел, но и в САЩ, Италия, Франция и Германия. Освен с почетното гражданство на Израел, делото на Димитър Пешев е почетено с дърво на негово име в Гората на праведниците в Ерусалим . Пред сградата на Съвета на Европа в Страсбург, наред с бюстовете на основателите на Обединена Европа е поставен бюст на Димитър Пешев. На 25 октомври 2002 г. в родния му град Кюстендил е открита къща музей „Димитър Пешев“. През 1997 г. получава посмъртно най-високия български орден „Стара планина“.

Защо е важно и днес да се говори за онези събития, да се разказва на младите поколения за подвига на българите, спасили своите евреи от нацистките лагери на смъртта?Защото омразата, агресията, нетолерантността съществуват и днес. Срещу нея може да се изправи само моралът и човечността.Димитър Пешев и неговите последователи са пример за морал и човечност в едни драматични времена. А такива примери са особено нужни днес.

Тази история звучи повече от невероятно: през 1943 г., в разгара на Втората световна война една малка държава, която по онова време е съюзничка на Хитлер, му се противопоставя и предотвратява депортирането на своите евреи в лагерите на смъртта. С енергичните си действия българското гражданско общество демонстрира своята решимост да се противопостави на една нечовешка, репресивна политика. Но това гражданско общество има за свои водачи личности като Димитър Пешев.

На въпроса „Кой спаси българските евреи Линка Исаева, една от спасените

твърди, че това, което я е спасило е, че се е родила в България.

"Шанс, че съм се родила в България", казва тя.

"Тази българска земя ражда човеци! И когато ме питат: "Кой ви спаси?" Аз казвам:

„Човечността“.

Човечността на хора като Димитър Пешев, изправили се срещу една безумна политика, спасили хора и поели риска самите те да се превърнат в  жертви.

Ние днес не сме изправени пред необходимостта да защитим живот, но злото съществува и под други форми.Остава ни заветът на хора като Димитър Пешев и задължението да пазим паметта му жива!

Автор: Йоанна Мукленова