Здравейте! Представете се на
читателите на ЕГ Таймс!
Здравейте! Казвам се Тина Иванова Чаова, на 20 г. Завърших
Езикова гимназия 2018 година и в момента уча и работя в Бирмингам, Англия.
Къде Ви заварваме с това интервю?
Заварвате ме в студиото, където в момента
работя със своите колеги върху инсталация, свързана с изпращането на
третокурсниците. Ще има външно оценяване скоро и подготовката е голяма от нас
първокурсниците, защото искаме да покажем какво можем и какво сме научили през
годината.
Какви са спомените Ви от Езикова гимназия?
А кой е най-яркият Ви спомен?
Гимназията играе много важна роля в
живота на един човек. Това е едно
преживяване, което никога няма да забравим.
В
гимназията имах свобода, нямаше толкова стрес, намерих приятели, които и до
днес са до мен, научих много неща, които ми помогнаха в университета.
Най-яркият ми спомен от гимназията е точно в началото, първият ден. Вълнението, което изпитвах, когато се запознавах с учителите и новите си съученици.
Емоцията, когато седнах в класната стая и видях всички тези нови непознати лица.
Притеснението от това дали ще мога да се справя, ще положа ли достатъчно
усилия, за да постигна целта си, ще успея ли? Намерих тези отговори с течение на
времето си, прекарано в гимназията- години на свобода, смях, понякога сълзи и
много усилен труд.
Къде учите в момента? Как се насочихте към тази
специалност/професия/ сфера?
В
момента уча архитектура в университет
в Бирмингам, Англия- Birmingham
City University. Един от петте университета, в които кандидатствах и бях
приета. Макар и да бях приета в Кеймбридж, аз реших да сбъдвам мечтата си и да
дойда тук в Бирмингам. Насочих се към тази специалност, тъй като дядо ми беше
ландшафтният архитект на град Кюстендил и неговите проекти , които виждаме и
днес из града, ме вдъхновиха, също така, защото е една изключително трудна
специалност, предизвикателство, което аз приех.
Колко езика говорите и работите ли с други чужди езици? Как ги използвате в работата
си?
Говоря три езика-български, английски
и вече испански език. Ежедневно се
сблъсквам с други чужди езици, той като в курса ми, както и сред близките ми
приятели, има хора от цял свят. Това, човек да знае език, е богатство, което
наистина помага в развитието му, богатство, което отваря много врати в бъдеще.
Говоря испански предимно със съквартирантите си, които също учат рхитектура, но магистърска степен и са студенти по Еразъм. Но нека не забравяме и българския. Запознах
се с много българи тук. Често се срещам с хора и от Кюстендил, които също са
възпитаници на ЕГ.
Промени ли се мирогледът Ви след завършване
на Езикова гимназия и ако да как?
Завършвайки Езикова гимназия, мирогледът ми
изцяло се промени. Осъзнах, че вече няма да има тази свобода, която имах в
гимназията, отговорностите тогава
бяха по-малко.
Не осъзнавах, колко много съм се променила
след завършването на Езикова гимназия, докато не дойде месец май и аз вече
завършвам първата си година в един от най-добрите университети с курс архитектура. Поглеждайки назад, няма нищо, което бих искала да променя, защото в
гимназията аз се изградих като личност, която знаеше пътя, по който ще
продължи.
Реализирахте ли мечтите си по отношение на кариерата, която градите?
Реализирах една от най-големите си мечти,
именно да уча в чужбина специалността, която обичам. Също така имах
възможността да се запозная с едни от най-известните архитекти в света .
Портфолиото ми бе преглеждано от тях, получих предложения за стаж в компании
като – D5, Zaha Hadid
Architects, Fosters and Partners, на места даже и постоянна работа като
архитект. Научих за места, които
бих пожелала да посетя в бъдеще. Създадох приятелства, които ще са за цял живот.
Но имам още много мечти, които искам да реализирам. Това е само ¼ от тях, хаха.
През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър
Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво бихте посъветвали настоящите ученици на Езикова гимназия и какво
бихте пожелали на учителите?
На настоящите ученици бих пожелала
изключително много успех, да сбъднат мечтите си и най-вече да се радват на
всеки един ден, прекаран в гимназията, защото
това е един от най-лесните им етапи в живота.
На учителителите пожелавам да бъдат все така
търпеливи и да бъдат щастливи.
Коментари
Публикуване на коментар