ИНТЕРВЮ С ГАЛИНА ИСАЕВА, ВИПУСК 2010

 Здравейте! Представете се на читателите на ЕГ Таймс!

Казвам се Галина, но ме наричат Галя.  Почти на 28 години. Завърших средното си образование в ЕГ „Д-р Петър Берон“ през 2010 година. После бях студентка в Югозападния университет в гр. Благоевград, където съм завършила бакалавърската си степен в специалност счетоводство и контрол. А сега съм щастлива майка и работя.

Къде Ви заварваме с това интервю?

На работното ми място. Изключително много ми е приятно да разкажа на читателите на ЕГ Таймс моята история. Даже наскоро, пътувайки за работа, в колата обяснявах на съпруга си за юбилея на гимназията ми и как всеки ден качват в блога интервюта от различни алумнита през годините. Видях няколко човека от моя випуск и се радвах. Разпознах и други от по-горните класове. Разказвах му как всички, интервюирани са толкова успешни, интересни и са из света някъде. Все са такива хубави и слънчеви каквито ги помня из коридорите на гимназията. А днес  той ми пише „Ехе, супер! Поздравления!“, понеже и аз ще съм в блога. За мен е голяма чест  и гордост!

Какви са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой е най-яркият Ви спомен?

Спомени…много са! С този въпрос ме връщате много години назад, в едно друго за мен време. Превъртвам лентата назад и си спомня колко много мразех алармата сутрин, ненавиждах я, защото трябваше да ставам и да ходя в ново училище. За 8 клас говоря. Нова среда, не познавах никого, беше ми толкова чуждо. Повечето ми съученици се познаваха от основните им училища. И знаеха някакъв английски, а аз нищичко не знаех. Всяка сряда имахме диктовка. Е, всеки път имах двойки на тези диктовки. Много трудно ми беше. От една страна не знаех езика, от друга страна трябваше да се сприятеля с новите съученици, а за капак и гимназията ми беше много далече. Идвах от кв. Изток – другия край на града с едни маршрутки „Ванюша“, които обикаляха града. Не знам дали още ги има. Та така. Добре, че г-жа Чичева беше „слънчева“ и мила, и ме насърчаваше. В някакъв момент всичко си дойде на мястото. И с езика и със сприятеляването и вписването в класа.
Питайки ме кой е най-яркия ми спомен, оф…няма да забравя как бързах много, за да не закъснявам, защото тогавашната директорка Г-жа Мицова заставаше на входната врата на училището и точно в 7.30ч. затваряше вратата и стоеше на стъклото. Беше много страшно. После се почваха едни обяснения защо закъсняваме, ама то нямаше смисъл от тях…голям стрес си беше. 
Питайки ме за спомените, се сетих, че Албина (наша съученичка) е записвала разни „изцепки“, които ние си ги наричаме „бисери“ през годините. Сега ги отварям…ееееее корема ме заболя от смях. В буквален смисъл. Не знам, до колко вие ще се смеете, защото може и да не усетите моментите, но ето ви няколко:

"-ИЗЛЕЗ!!!!!"-казва господинът по математика на Никол. Ники излиза навън. Господинът се обръща и пита:" Къде е момичето?!"
"Ама, Вие казахте да излезе, господине!"
"Аз казах да излезе на дъската! ВЕДНАГА Я ВИКНЕТЕ!!!!"

„Не отваряй прозореца, че има мъгла и ще влязат облаци!“

Има и други, но тези мисля са достатъчни. Страхотни спомени, много смях. Имахме си 5 момчета, бяхме женско царство. Може да са били 5, но бяха уникални и толкова различни! Много си ги уважавам, всичките! И съучениците от другите паралелки също. Някак си сега не сме „конкуренция“ А клас, Б клас, вече сме пораснали. А най-милата година с класа, беше в 12 клас. Много вълнения преживяхме! Сещам се, че когато се събирахме на гости в класния (преди завършването), в същия ден аз празнувах с моите роднини и близки това, че завършвам и бях „нагласена“ с всички екстри, оркестър даже имах. Дойдоха и ме взеха да ходим при класния. Смеехме се, все едно празнуваме моята абитуриентска.

Къде работите  в момента? Как се насочихте към тази специалност/професия/ сфера?

Тук става интересно. Още в ЕГ-то беше много престижно да продължим да учим в икономически специалности. Много са търсени, добре платени и т.н. Спомням си как една съученичка разказваше за братовчед си, които работел в банка, колко било хубаво, а пък с английския са му вдигнали заплатата. Казах си „да“ и език като знаеш ще е екстра. Аз така си мислих  тогава и записах икономика, съответно специализирах счетоводство и контрол – беше най-желаното, най-престижното, с най-висок бал, аз все искам да съм най. Май не беше много „мойто“. Аз не съм такъв тип човек.  Обаче като икономист съм работила във финансовия отдел на посолството на САЩ, в гр. София няколко месеца. Беше уникално. Американска му работа. Уважение, хубава работна атмосфера, благодарят ти за най-малкото нещо, което направиш…работно място мечта. Бях още студентка тогава и лятото бях на стаж 3 месеца. После успяха да направят така, че да ме задържат още 2 месеца. Нямаше свободна позиция и не можах да остана. Нещата там са сложни и идват от Вашингтон.

После година и няколко месеца работих в една от водещите банки в страната. Обслужвах клиенти. Самата работа много ми харесваше! Бях много добра, попаднах на добър обучител, който да ме въведе в работата и за един месец вече работих с клиенти – физически и юридически лица. После се махнах, защото самите условия на работа не бяха добри. Да стоиш само за единия престиж, че си банков служител няма смисъл.

Сега вече съм си на мястото. В момента съм Ръководител програма (Program manager), в Младежка фондация „Арете“ – България. Програмата, която ръководя се нарича „Заедно напред“. Какво правя? Работя с ромски младежи от 16 до 25 години, като ги мотивирам да завършат успешно средното си образование и продължат във ВУЗ. Това се случва чрез летни 7-дневни лагери за изграждане на лидерски умения „Заедно напред“, които съществуват от много години. Самата аз съм била участничка на такъв през 2007г. Там се случва промяната, идва осъзнаването – излизаш от средата (от махалата), срещаш се с роми студенти и други с кариера, които ти служат за ролеви модел. Научаваш много нови неща, които не се учат в училище – умения за работа в екип, комуникативни умения, менторство, доброволчество, лидерски умения, образователни възможности – стипендии, курсове, специалности, университети и т.н. Програмата на лагерите е много интересна, изпълнена с ролеви игри. Главният метод за обучение, който използваме в нашите лагери е „обучение чрез преживяване“, което подкрепя теорията, че ние учим най-добре чрез преживяване. Целта на тези лагери оттогава до днес е да информира и мотивира участниците в тях и да промени живота им, насърчавайки ги да продължат своето образование във висши учебни заведения и да станат активни лидери на своите общности. Освен лагери, ръководя национална мрежа от доброволци, организирам обучения за доброволчество, координирам техни инициативи и дейности и други подобни неща. Много добра работна атмосфера, имам мили колеги, с които много се уважаваме. Това също е много важен фактор. Това е за сегашната ми работа. От 2015 година съм във фондацията.

Колко езика говорите и работите ли  с други чужди езици? Как ги използвате в работата си?

Майчиния ми език е ромски. Нямам притеснения да го кажа. Езика е богатство. Роми има навсякъде по света и ми се е случвало да говоря на ромски с роми от Литва, от Чехия. Понякога го ползвам и в работата си. С младежите, които работя – майчиния език много сближава. Като чужд език ползвам английски. Много влиза в употреба! И в посолството, когато бях, и в банката, когато обслужвах чужденци, и в настоящата фондация го ползвам, защото е американска, създадена от американци и донорите са ни американци.

Спомням си до днес едно нещо за ЕГ – „училището, в което учениците говорят със света без преводач“. Абсолютно е така! Както казах влязох в гимназията без никакъв английски. Но там го научих. Не съм перфектна, но говоря, разбирам, пиша. Чувствах се щастлива от този факт, когато пътувах на международни младежки форуми, семинари и обмени. Била съм в Прага(Чехия), Лече (Италия), Кордоба, Севилия и Мадрид (Испания), Брюксел (Белгия), Букурещ(Румъния), Виена (Австрия), Стуга, Охрид, Скопие (Македония), Белгард (Сърбия), Кушадасъ и Одрин (Турция), Сараево (Босна и Херцеговина). Навсякъде се оправях с английския! В началото редях думи, но хората ме разбираха, а аз се изказвах и себеизразявах, което е много важно за мен. После свикнах и израснах. Научих се в движение, но основата си я имах благодарение на гимназията. Дори участвах на международно състезание по дебатиране (в Босна) и стигнах до четвърт финал, малко не ми достигна, и то защото тогава още ми беше трудно да говоря свободно английския. Беше далечната 2009г. Сега непрекъснато обяснявам на младежите, с които работят да наблягат и да учат езици, най-вече английски.

Важно е да се отбележи и българския език! До днес използвам някои техники, които г-жа Джонева ни обясняваше за пълен и кратък член, за поставянето на запетайките, за използването на „когото/който“.  Тя много усърдно ни подготвяше за матурите и тогава сякаш разбрах най-ясно „правилата“. Много ученици не пишат грамотно, което е много жалко. Ядосвам се, когато дори във фейсбук виждам да се пише „незнам, кажеме, във шкафа, ученикА“ (например). Та, ученици в езикова гимназия – слушайте в час, имате много добри учители по БЕЛ!

Промени ли се мирогледът Ви след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

О, да. Няма как да не се промени, минаха много години. В онези години в гимназията важното за мен беше да завърша успешно гимназията, да се запиша в университет, да завърша университет, после да си намеря работа. Такъв беше светогледа ми. Трябваше да успея и да се докажа. Казвам докажа, защото моят път е по-труден, колкото и клиширано да звучи. Сигурно много от читателите няма да ме разберат. Но аз съм ромка. Никога не съм го крила и не ме е срам. Нито пък съм изключение! Мразя да казват за такива като мен, че са „изключение“! Не, сме. Но определено бариерите пред нас са повече отколкото пред българските младежи/ученици. Ние постоянно трябва да се доказваме. И в училище, и в университет и в работата. Никога не сме с равен старт поради много обстоятелства и причини, но няма да задълбочавам темата. Искам да кажа, в това отношение мирогледа ми е същия – затова си намерих мястото в работата – показвам на младежите пътят, а именно образованието.

От друга страна в личностен план се промених. Имам си едно прекрасно семейство, с което много обичаме да пътуваме, да сме заедно, да си създаваме наши моменти, емоции и спомени. Обичана съм много, а през късната есен на 2016 година се появи и моят ангел – моята дъщеря. Сега тя е моят светоглед. Моето вдъхновение, моята сила, моята слабост, моята най-голяма любов.  И ако преди години фикс идея ми е било да имам кариера, то сега осъзнавам, че да си майка е най-великото нещо. Т.е жената може да бъде и съпруга, и майка и да има кариера. Аз съм щастливка.

Реализирахте ли  мечтите си по отношение на  кариерата, която градите?

На този етап от живота ми съм много доволна. Работата ми ме удовлетворява. Аз вярвам в това, което правя, това не е просто кариера, а лична кауза. 99.7% от участниците в моята програма завършват средно образование. Над 40% от тях продължават образованието си във висши учебни заведения. Студентите роми, в повече от 20 специалности във всички висши учебни заведения в страната са над 2000.  Разпознаваема съм сред ромските младежи и вярвам, че ги вдъхновявам.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  бихте посъветвали  настоящите ученици на Езикова гимназия и какво бихте  пожелали  на учителите?

Честит юбилей!

Към учениците – вземете каквото можете от гимназията! Разширете своите знания и най-вече учете езици. Бъдете активни младежи, включвайте се в извънкласни дейности, защото това носи голям опит и развива много умения и знания, различни от учебната програма.

Учителите…Искам да Ви благодаря! Вие бяхте тези, които първи повярвахте в мен! Във вашите лица срещнах много разбиране, много подкрепа и насърчаване! Вие ме стимулирахте, бяхте ми голяма опора! Благодаря Ви! Опасявам се да изброявам имена да не пропусна някого, но още помня погледите Ви, които казваха „Браво, Гале!“. Още виждам възхищението ви от мен! А това е много, много важно – да попаднеш на истински учители, които обичат работата си, които са обективни, които знаят какво правят и които гледат на своите ученици еднакво. Мечтая си дъщеричката ми да има учители като вас! Бъде здрави!

p.s. Специални поздрави на моите класни ръководители! А и също на моята любима, любима учителка, която ще се разпознае и сега леко ще се усмихне. (Д.С.)