Зимните месеци наближаваха. Вятърът ставаше по-студен и щипеше бузите на хората, а земята беше изстинала от горещините и вече беше студена.
Ясен не харесваше това време, често боледуваше, течеше му носът и не можеше да ходи на училище в такова състояние. Беше само в четвърти клас, идеята за училище и забавления с другари бодро го вдигаше всеки ден в 6:30 сутринта.
Ясен беше дете, родено през зимните месеци. Беше посъбрал пари от празници и сега само чакаше Коледа, за да осъществи мечтата си. Искаше да се занимава с програмиране на игри, от малък игрите му бяха страст. За целта му трябваше нов компютър. Не че той си нямаше, просто неговият вече беше стар и ту забиваше, ту направо сам се изключваше. Ясен събираше парите за нов компютър от година и половина - я от празник, я от джобни. Баща му виждаше в очите на сина си готовността да се лиши от всичко, само и само да постигне целта си. Затова реши за Коледа да додаде нужната му сума за компютъра, плюс нов монитор.
Радостен от новината, на следващия ден Ясен забърза с бясна крачка към най-добрия си приятел Радослав. Момчетата бяха на една и съща възраст и в един и същи клас. Обикновено двамата ходеха заедно на училище, но напоследък Радослав не идваше. Винаги щом децата питаха учителите къде е, те навеждаха глави и казваха, че най-вероятно е болен.
И тази сутрин Ясен отиде на училище сам, влезе през портата както обикновено, но този път нещо го изненада и шокира. Обикновено, когато дете имаше нужда от помощ, училището слагаше из сградата плакати и благотворителни кутии. Отваряха се дарителски сметки и така не само училището, но и останалите хора помагаха да се спаси нечий живот. И този път имаше такава, но шокиращото за Ясен беше, че на плаката и кутията седяха снимката и името на най-добрия му приятел - Радослав. Цял ден Ясен бе измъчван от въпроса: „Защо“. Защо приятелят му, с когото доскоро си играеха, днес беше на благотворителна кутия със заглавие: “Да спасим Ради”. Не му даваше сърце да отиде да го пита, знаеше, че щом се е стигнало до кампания, е нещо лошо. С какви очи щеше да погледне майка му, чието сърце навярно бе разбито. И въпреки всичко, той трябваше да знае. Щом се прибра, отиде право в стаята си и потърси в интернет името му. Излязоха снимки, страниците му в социалните мрежи, както и подробностите около кампанията. С притаен страх Ясен натисна линка и започна да чете бързо и с уплаха в очите. Радослав имаше рядко срещан бъбречен тумор - Вилмс, който се премахва по хирургичен път. Операцията на Ради щеше да се направи при опитни хора в чужбина, там е проблемът, че сумата е непосилна за възможностите на семейството, затова по училищата и заведенията имаше благотворителни кутии. Ясен беше втрещен. Не знаеше какво да направи, как да помогне, а до операцията не оставаше много. Всеки ден той оставяше всичките си пари за училище в кутията за Ради, щом няма как да помогне по друг начин, ще помогне така.
На следващия ден беше Коледа, Ясен беше получил парите от баща си, но не се радваше, че ще има нов компютър, защото знаеше, че в този момент тези пари ще зарадват друго дете, което се нуждае много повече от тях. Сумата за компютъра и оборудването беше горе-долу към две хиляди лева, а Ясен вече ги имаше, но съвестта го гризеше да си купи с тях желания компютър. Знаеше, че тези пари трябва да са в кутията за Ради. Ама дете беше още, щяха ли родителите му да дадат да дари всичките си пари, та това са много пари. В крайна сметка Ясен взе решението сам и рано сутринта отнесе парите при класния си ръководител с молба училището да ги дари за Ради. Изумен от сумата, учителят погледна към детето и с радост каза, че ще помогне. Вечерта, в крайна сметка, родителите разбраха, че парите не са отишли за компютър, но някак си бяха по-доволни от взетото от сина им решение.
Дните изтекоха бързо, сумата се събра, операцията на Ради настъпи и след още време се разбра, че тя бе преминала успешно. Сега на Ради му оставаше да се възстанови. Когато Ясен разбра, че Ради вече е изписан и е в България, с насълзени от щастие очи и усмивка тази сутрин той не отиде на училище, а при своя най-добър приятел. Да, тази година Ясен нямаше нито компютър, нито какъвто и да е друг подарък, но не съжаляваше, защото имаше приятел.
Автор: Ивайла Тончева, 9 б клас
Коментари
Публикуване на коментар