Една добрина

 

 

Свършихме училище. Чувах как звънецът бие. Изправих се от чина, събрах си нещата и се запътих към вратата на класната стая. Коридорите бяха пълни, чуваха се викове и смях.

-Ех, дойде мигът на Коледната ваканция - казах аз тихо.

Продължих по коридора, разделихме се с класа и всеки бързаше да отиде вкъщи на топличко и уютно.

Когато се прибирах към дома си, видях един бездомен човек. Навярно умираше от студ и изглеждаше много, много гладен. От малка обаче ми бе втълпявано, че такива хора сами са си виновни. Реших да седна и да погледам няколко минути как минава част от един негов ден. Колко хора отиват при него да му остават я храна, я пари.. Седях там около час. Никой не отиде и никой не остави нищо. Извадих последните останали стотинки в джоба си и се отправих към близкия магазин да му купя храна. Когато се върнах и му подадох хляба, човекът ме изгледа много учудено.

-Заповядайте! - казах аз.

-Благодаря Ви много, мадам! - рече той.

Побързах да си тръгна, но нещо отвътре ме спря. Попитах го как е попаднал на улицата, а това, което той ми обясни, ме трогна и промени мисленето ми за цял живот.

-Жена ми почина, когато дъщеря ми беше на 5. Година по-късно и тя се разболя. Продадох всичко.. Всички пари отидоха за нейното лечение, но тя не се пребори.., милата ми тя.. След като се прибрах в България, защото лечението ѝ бе в чужбина, останах на улицата, нямам дом, нямам семейство, нямам абсолютно нищичко.

-Защо не започнете работа някъде? - попитах аз.

-Скъпо дете, нещата не стават така. Ходих на няколко интервюта. Уви.. Единственото, което получих, бе увереността, че никой не желае клошар в работата си.

Замислих се наистина много, поговорихме си още малко и си тръгнах към дома. Когато се прибрах, отидох и взех спестяванията си за годината. Събирах за лаптоп. Върнах се при човека и му ги подадох.

-Не, не.. Аз не мога така да взема тези пари. – притеснено отвърна той.

-Вижте, господине, това е мил жест, който отправям към Вас. Ще обидите мен с този отказ. Вземете парите. Ще Ви стигнат да наемете квартира за месец и за нови дрехи. Ще успеете бързо да започнете нова работа така.

 

След 2 години.

Бях се прибрала от училище и почивах, когато чух оглушителния звук от звънеца. Отворих вратата и видях същия този човек. Но вместо със скъсаните си дрехи той бе в чисто нов и скъп костюм. Но как ме бе намерил?

-Здравей, Михаела!

-Здравейте! Как ме намерихте и откъде знаете името ми??

-Отидох в училището, в което учиш, и ги умолявах, докато не получих информация. Не е това въпросът сега. Тук съм за друго - рече той и ми подаде едно голямо пликче, пълно с пари.

Докато се усетя да кажа или направя нещо, той вече си бе тръгнал.

Това, което осъзнах тогава и сега мога с убеденост да заявя, е: Правете добро, когато и където можете. Доброто ни прави по-човечни и истински, то се крие навсякъде – във всеки жест, помисъл или действие, то е това, което продължава да поддържа света, то ни прави хора.

Автор: Михаела Шопска, 9б