Герой бе тогава, герой е сега
със име си славно и мъдри слова.
И негова беше, и още остана
земята под назе дълбоко опряна.
За тебе аз Ботев пиша това,
да можеш да чуеш що значи следа,
как чувство на гордост създаваш у мен
и във всеки българин тука роден.
След всичките тези години откак
тебе те няма на белия свят,
твоето име широко се носи
и тука със слава истории доноси.
Земите ни днешни, обсипани с кал,
по същите тези си тизе вървял,
с шпага и нож, със знаме в ръка,
за битка готов, сам със страха.
В сърцето си носил либе едничко,
но не била е за тебе сама тя всичко.
И майка юнашка мислил си ти,
в стихове дълги за нощи и дни.
Дунава минал, с Радецки вървял,
чета си водел и пръв полетял,
писал, обичал, учел, живял,
паднал във боя, духа си не дал.
Но знай - ти герой оставаш вовеки!
С постъпки и храброст направил пътеки,
много обичал, но кратко живял,
за родината наша кръвта си пролял!
Кичим ний твоя образ с цветя
и живееме, Ботев, във твойта земя!
Денита Славева, 9 б клас
Коментари
Публикуване на коментар