Земя на Ботев

 


Герой бе тогава, герой е сега

със име си славно и мъдри слова.

И негова беше, и още остана

земята под назе дълбоко опряна.

 

За тебе аз Ботев пиша това,

да можеш да чуеш що значи следа,

как чувство на гордост създаваш у мен

и във всеки българин тука роден.

 

След всичките тези години откак

тебе те няма на белия свят,

твоето име широко се носи

и тука със слава истории доноси.

 

Земите ни днешни, обсипани с кал,

по същите тези си тизе вървял,

с шпага и нож, със знаме в ръка,

за битка готов, сам със страха.

 

В сърцето си носил либе едничко,

но не била е за тебе сама тя всичко.

И майка юнашка мислил си ти,

в стихове дълги за нощи и дни.

 

Дунава минал, с Радецки вървял,

чета си водел и пръв полетял,

писал, обичал, учел, живял,

паднал във боя, духа си не дал.

 

Но знай - ти герой оставаш вовеки!

С постъпки и храброст направил пътеки,

много обичал, но кратко живял,

за родината наша кръвта си пролял!

 

Кичим ний твоя образ с цветя

и живееме, Ботев, във твойта земя!

 

Денита Славева, 9 б клас

Коментари