Магията на любовта

Беше люта и мразовита зима. Вятърът брулеше сетивата. Снежинки се трупаха на земята. А малката, 14-годишна, Калина седеше пред голямата топла камина и рееше блуждаещ поглед през големия прозорец в стаята. Тя мислеше за непознатото момче, което всяка сутрин срещаше в кафенето близо до училището й. Всеки път Кали бързаше с нетърпение да отиде точно в 9 часа, за да може да се срещнат отново. Винаги измисляше някакъв детински план как да го заговори, но когато срещнеше неговата усмивка и големите му сини очи, смелостта й бързо се изпаряваше. Срамуваше се твърде много и така и не посмя да го заговори. Но това вече нямаше никакво значение, тъй като след няколко дни с родителите си щеше да се мести в друг град и вероятно повече никога нямаше да го срещне отново. Но на следващия ден бе Коледа! Денят, в който се случваха чудеса! И Кали наистина вярваше в Коледната магия и Коледния дух. Все пак, това бе сезонът на неугасващата вяра и надежда. И може би, именно това, я подтикна да действа и да му напише писмо, в което да му разкрие чувствата си. Речено, сторено. С порозовяло лице от срам и трепереща, плаха ръка младата девойка написа своето първо любовно писмо и на следващата сутрин, когато видя тайнствения непознат леко се бутна в него и с едно плахо и бързо движение, го мушна в джоба на дебелото му зимно яке. А вечерта, когато се прибра от училище, написа още едно писмо. Но този път то беше до веселия белобрад старец. Скъпи Дядо Коледа, Тази година не искам никакви подаръци. Искам, вместо това, да те помоля някой ден отново да зърна момчето от кафенето. Дори и за един кратък миг! Не знам името му, но знам, че ти наблюдаваш и знаеш всичко. Това ще е единственото ми желание за тази година. Твоята скъпа Калина! 10 години по- късно Наближаваше Коледа! Кали седеше в офиса си и похапваше обедния си сандвич. -Може ли да ти правя компания?- попита мъжки глас. Чувайки гласа на своя приятел и колега, Калина се обърна с лъчезарна, топла усмивка към вратата. -Разбира се, Марти! Влез! Калина и Мартин бяха приятели откакто тя беше започнала работа във фирмата. Двамата бяха много близки и винаги си помагаха и споделяха. Вероятно, точно поради това тя бързо забеляза странното му поведение днес. -Какво има, Марти? Очевидно е, че има нещо, което те тревожи. Хайде, сподели ми!- подкани го тя.- Ако не на своята най- близка приятелка, то на кого другиго? -Виждам, че нищо не може да се скрие от теб.- подсмихна се той и й показа един лист, сгънат на четири.- Това е най- важната вещ в моя живот, от доста време насам. Намерих го в джоба си точно преди десет години. Когато бях момче, имаше едно момиче. Така и не разбрах името й. Всяка сутрин я срещах в едно кафене в родния си град. Беше много красива и мисля, че бях наистина влюбен в нея- каза той и меко се засмя.- Знам какво ще кажеш. Лудост, нали? Да се влюбя в някоя съвсем непозната. Не знам как, но някак си се случи. И все пак, не успях да й призная чувствата си. Един ден получих това писмо. Беше от нея. Така разбрах, че чувствата ни са били взаимни, но вече беше твърде късно. Никога повече не я видях. Кали слушаше разказа му с интерес и беше напълно погълната от историята му, която й напомни за своята собствена детска любов. -Може ли да ми го прочетеш?- помоли го тя. Той й кимна в знак на съгласие и започна да чете: „Здравей непознати, Може би, не се сещаш коя съм. Аз съм момичето, с което всяка сутрин се разминаваш в кафенето точно в 9 часа. Не знам името ти, затова и не знаех как да се обърна към теб… Както и да е… Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че с родителите ми ще се местим и вероятно повече няма да се разминаваме в онова кафене. Но главната причина бе…” - каза и натежалият му глас заглъхна от обзелия го спомен и тъга. Кали слушаше думите от писмото с интерес, когато изведнъж си припомни своето собствено писмо. Писмото, което бе писала преди точно десет години. Кали знаеше точните думи, които бе написала. „ Но главната причина бе, че исках да ти споделя за чувствата си към теб, преди да е станало твърде късно.”- продължи тя, взирайки се в широко отворените очи на Марти.- „ Знам, че е лудост и няма как да се влюбя в някого, когото не познавам…, но някак се случи. Ти вероятно дори не си усетил присъствието ми в кафенето, но чувствата ми към теб са истински. Не исках да замина преди да успея да ти го кажа. И понеже нямах достатъчно смелост, за да те погледна и да те заговоря, реших да ти напиша това писмо. Твоя К. „ Калина гледаше своя приятел, но този път с други очи. Сега не виждаше Мартин- своя колега и приятел, а непознатото момче от кафенето, в което някога бе лудо влюбена, и все още бе. Той стоеше на среща й и леко се усмихна. -Значи си била ти!- възкликна той и тя призна подозренията му.- През цялото това време си била само ти, Кали! Не съм спирал и за миг да мисля за теб. Сега най- накрая имам възможността да ти призная нещо, което така и не успях тогава… Обичам те, Кали! -И аз те обичам, Марти!- отвърна тя и двамата се целунаха, а сетне Калина леко се засмя и добави- Е, все пак, Дядо Коледа наистина изпълни моето детско желание. Вярно, че с малко закъснение, но това доказва, че ако наистина вярваш в нещо, то със сигурност ще се случи. Защото на Коледа магията съществува. На Коледа се случват чудеса! След толкова години в очакване да срещнат своята любов, магията на Коледа отново събра Кали и Марти. Защото вярваха, че чудеса се случват. Вярвайте и Вие!

Автор: Любов-Мария Бекова, 12 б клас