Как се рамкира нещо, което няма граници?

Казвам се Анастасия Димитрова и съм на 18 години. Последната една година от съществуването си прекарах в опити да развивам писмените си умения, с други думи – работех като репортер за югозападна онлайн медия и междувременно пишех за онлайн платформата Походът. В момента отговарям за маркетинга на ИНФОМРЕЖА и се опитвам да реализирам други свои бъдещи цели, докато продължавам да употребявам писането като средство за себеизразяване. Също така съм безпомощно и безкрайно влюбена в театъра и не смятам, че думата “хоби” е подходяща за него. Обичам изкуството във всичките му форми и не понасям стереотипи и това е основната причина да се включа в кампанията “Speak up, ladies”, като това е и посланието ми към всички – говорете с хората и се откривайте, защото това е най-същественото, което дребни същества като нас могат да подарят на останалите и на вселената.

Грим = увереност

Гримът заема все по-голяма част от ежедневието на хората в днешно време и като такава – човешките създания се опитват да я сложат “в рамка”. Как се рамкира нещо, което няма граници ли? Създават се такива. Създават се ограничения като за целта се използват най-разнообразни, макар и всъщност сиви, етикети. Варират между “Какво си се нагримирала така?!” и “Ех, ти пък, как можа да не сложиш грим?!”. В безкрайната бездна, намираща се между двете, се помещават всякакви коментари от рода на: “Това червило е прекалено ярко.”; “Червеното червило е прекалено предизвикателно.”; “Тези сенки са адски бледи”; “Не може да излизаш без грим с това акне.” и цял живот няма да ми стигне да изброя всички, подобни на гореспоменатите, които чувам в ежедневието си. Както всеки един човек. Подчертавам човек, тъй като гримът не се ограничава само до женската част от населението, което, от своя страна би било прекрасно, ако не вървеше в комплект с нови и доста по-задълбочени стереотипи и клишета, които чуваме. “Гримът не е за мъже!”. Реално погледнато, гримът е за всеки, който желае да го използва. Просто тази идея изглежда немислима в очите на голяма част от хората, неразбиращи как функционира едно демократично съвременно общество, чиято основа се базира върху хуманност, разбиране и приемственост. Или поне в мечтите ми. И в крайна сметка – нещо, което е толкова дребно и незначително, колкото е гримът, изважда на повърхността много по-дълбоки проблеми в народопсихологията и му се придава важност, която всъщност никак не му е присъща. Гримът в днешно време се използва дори като средство за самоувереност. За прикритие на несигурностите, които притежаваме. Но той далеч не служи за това. Защото увереността не идва отвън, а отвътре. Дами и господа, (не)слагайте грим спрямо желанията си, а не според “нормите”. Колкото и ярък, крещящ, блед, тъмен, светъл, прекомерен или никакъв да е той. Защото всъщност не е важно какво ще каже обществото за Вашия грим и за Вашите несигурности, тъй като те са си само и единствено Ваши.

Автор: Анастасия Димитрова