П(р)огледнете.

Вървя към вкъщи, потънала в сладка меланхолия. Раменете ми са леки и не носят вече твоето бреме. Очите ми са спокойни и топло кафяви като преди. Вдишване. Издишване. Във въздуха се носи аромат на ведър следобед, окъпан в златни лъчи. Свободата, която жадувах, минава през порите на кожата ми и ме изпълва с нестихваща волност и сила. Топло е и по това разбирам, че зимата ни е целунала за сбогом. Мисля си за сезоните, които се менят навън и осъзнавам, че в мен изгрява слънце. Огрявам наоколо и усещам смисъла на всяка прашинка да съществува. Съзнавам смисъла на всяко дихание, което поемем и ви обещавам, че няма да се върна повече назад. Кокичета блещукат на зеления фон на градината и някак неведомо, като малки светулки, осветяват прага на дома ми. Ново прераждане чакате, а то се случва в момента пред вас. 

П(р)огледнете.

    Автор: Гергана Божидарова 
    Снимка: Атина Стояникова