Усмихваш ли
се и ти,
ей така,
от нищото?
А мислиш ли
и ти
за мен,
докато
самотен бродиш?
Къде ли си
бил,
кого ли си
срещнал,
какво ли си
усещал...
Искам само
да си тук
и да те
питам
хиляди
неща.
А ти...
може и да не
отговаряш.
На мен ще
ми стига
да знам, че
си се върнал.
И може и да
ти
призная,
че се
усмихвах
ей така,
от нищото.
И че те
мислех,
докато
самотна бродех.
Всичко,
всичко
ще те питам
и ще ти разкажа.
Ти само се
върни.
Автор: Надежда Иванова
Коментари
Публикуване на коментар