За последно

Устните ми са подпухнали

от сбогуванията с теб.

А днес морето свисти

от ярост,

бунтува се,

че си тръгваш за пореден път.

Вълните удрят

като спомени за теб.

Приливът пее

тъжна песен.

Слънцето залязва.

Накрая тръгвам и аз -

не за пореден път,

но за последно.

Автор: Надежда Иванова