Вземи това палто


- Вземи това палто,
страннико! - учтиво аз прошепнах.
А странникът косо ме погледна:
- Навън не е студено,
защо палто да нося?
Поогледах се наоколо,
смеят се хората, забавляват,
споделят си тайни и въздишки.

И странника мернах скоро
с приятел верен-неверник
да говорят, душите си
един пред друг да оголват.

А после приятеля на странника
пак видях, как го предаде видях,
на бялото платно, чисто като вир,
надраска черни линии от яд.

И се лута оттогава, броди
без ум, без крака и без очи.
- Душата си пази! -
пак прошепнах. - Страннико!
Палтото по-скоро наметни!


Автор: Надежда Иванова 





Коментари