- Вземи
това палто,
страннико!
- учтиво аз прошепнах.
А
странникът косо ме погледна:
- Навън не
е студено,
защо палто
да нося?
Поогледах
се наоколо,
смеят се
хората, забавляват,
споделят си
тайни и въздишки.
И странника
мернах скоро
с приятел
верен-неверник
да говорят,
душите си
един пред
друг да оголват.
А после
приятеля на странника
пак видях,
как го предаде видях,
на бялото
платно, чисто като вир,
надраска
черни линии от яд.
И се лута
оттогава, броди
без ум, без
крака и без очи.
- Душата си
пази! -
пак
прошепнах. - Страннико!
Палтото
по-скоро наметни!
Автор: Надежда Иванова
Коментари
Публикуване на коментар