Не се приближавай,
ти си
ураганен
киселинен
дъжд,
а аз съм
лесно разградима,
храня се с
празни
надежди и
мечтая да
прегърна
слънцето.
***
Избърса ли
ръце
в
безбрежната ми рокля?
Подпря ли
лакти и глава
на раменете
ми?
А после
полегна ли
на гръдта
ми тревиста?
Настани ли
се удобно
в моето сърце?
Сега
погледни към
нея,
погледни добре.
***
Няма да си
кривя душата
в обяснения
за
сплетените
ни пръсти
общата
паста за зъби
и крадените
целувки.
Няма да си
кривя душата
в
констатации.
Ще изкривя
само твоето
„обичам те“
в
„обичам те
и аз“.
***
Автор: Надежда Иванова
Коментари
Публикуване на коментар