храня се с празни надежди

Не се приближавай,

ти си ураганен

киселинен

дъжд,

а аз съм

лесно разградима,

храня се с

празни надежди и

мечтая да прегърна

слънцето.

*** 

Избърса ли ръце

в безбрежната ми рокля?

Подпря ли лакти и глава

на раменете ми?

А после полегна ли

на гръдта ми тревиста?

Настани ли се удобно

в моето сърце?

Сега погледни към

нея, погледни добре.

***

Няма да си кривя душата

в обяснения за

сплетените ни пръсти

общата паста за зъби

и крадените целувки.

Няма да си кривя душата

в констатации.

Ще изкривя само твоето

„обичам те“ в

„обичам те и аз“.

***

Автор: Надежда Иванова