Неугасваща Коледа

                    

Коледа е аромат на мандарини в топла вечер у дома, изпълнена със спокойствие. Блещукащи светлини и грейнали усмивки. Една такава вечер ме връща обратно години назад. Когато не бях пораснала.

Представата за детство някак се изкривява през призмата на коледните дни и ни оставя вкус на широк спектър от красиви спомени и сънища. И чудеса.

Децата са особено привилегировани в празничните дни, но не заради подаръците. Просто те имат възможността да скулптурират детските си мечти във формата на щастие. Да повярват в нещо и разопаковайки цветната и бляскава хартия на подаръка си, да опаковат вярата си – в чудеса. Коледа прави точно това – дава начало на най-чистата детска вяра – тази, която няма никаква нужда от доказателства, защото е безцеремонно убедена в това, че магията е истинска. Знае, че сънищата имат смисъл и че, ако си добър, накрая получаваш награда. И е по-силна от всяка друга по света. Дава сила и надежда, че усмивките винаги ще са повече от сълзите. Докато не пораснем.

Вярата ни намалява правопропорционално на увеличаващите се на брой години. Ароматът на мандарини и празничните светлини си остават същите, но забелязвам, че светлината в очите на повечето хора бавно, но сигурно се приглушава и примигвайки постепенно - гасне. Лицата посивяват и се обезличават, а по улиците ходят, програмирани да се усмихват, еднакво сиви роботи. Порастването ни сблъсква с все по-големи дози от негативните и тъжни страни на света, с монотонното ежедневие и грубата касиерка в магазина рано сутрин. С тъжните очи на самотата и отговорностите, които постоянно нарастват – за сметка на мечтите. И всичко се случва светкавично бързо. Докато отново не дойде декември, а той е едновременно най-топлия и най-студения месец от годината в зависимост от това как и с кого го прекарваме. Той е и този, който ни връща години назад в миналото,  до моментите, в които не бяхме пораснали.

Коледа сама по себе си е чудо, не заради събирането с най-близките хора или лъскавите подаръци. Тя е чудо, защото поражда у хората същото – чудо. Вярата в чудеса, онази – детската, която е по-силна от всяко доказателство, цветна, крещяща на света, че чудесата съществуват, че всяко нещо в него е чудо, защото тя така смята. Така, както само едно дете може да вярва. А това ни е необходимо, за да не посивяват лицата ни. Да запазиш вярата и цветовете си в свят като днешния, си е цяло чудо.

Всъщност по Коледа не стават чудеса. Нейното навечерие чудото, което ми подарява магията да вярвам, защото колкото и чудеса да се случват около нас, колкото и магия да ни засипва, никога няма да я видим, ако не вярваме в нея – както вярвахме, когато не бяхме пораснали.

  

Автор: Анастасия Димитрова