С големите си крачки
приижда към мен света
и мисля си, ще се усмихне,
ала натежава ми гръдта;
от смръщените вежди
прозират две очи небесни
мълниеносни и опасни -
за надежди няма място.
Яростен, унил, небесен,
тежестта си той стоварва
върху мойта мила песен
и преставам аз да вярвам.
Автор: Надежда Иванова
Коментари
Публикуване на коментар