Везувий

Дар си ти небесен,

на земята син,

извор на наслада и разкош,

нечовек, небог.                                                                                         

Масивен. Висок.

Блага ли носиш?

Защита, ведрина?

Обич, топлина?

Планина.

Аз в твоите поли -

цвете, погрешка посадено,

Твое съм дете,

аз съм чистата любов.

И най-крехкото стъкло.                                                                       

Опасен си за мене.

Масивен. Висок.

Нечовек. Небог.

Изригваш.

Всеки път умирам. 

                                                                       

 

Автор: Надежда Иванова