Чуден ден.
Небесата изливат студена пот от вековните усилия да съществуват.
Падат капки вяра по паважа,
а мечтите на минувачите
се измерват с големината на чадърите им и смелите крачки
в реките и езерата по широките улици.
Въздухът разлиства чертите по лицата
и им вдъхва нова чистота.
Светът се пренарежда в дъждовно чудо.
Далеч се чува радио - Лили Иванова издава нов албум,
светлини от трафика премигват с нетърпение.
Старец тромаво пресича,
вдигнал над главата си вестник.
Таксиметров шофьор дава предимство на колега
и двамата мислено пият благодарствено кафе.
От хиляди усти
като от стар и забравен влак излиза пара,
някого викаща.
Всичко тече, всичко.
С премръзнала дясна ръка,
но хванала здраво химикалка пиша.
За теб, който и да си.
И те питам;
ако този ден беше мечта,
къде щеше да бъдеш?
Автор: Надежда Иванова
Коментари
Публикуване на коментар