Косата ми

Косата ми е скрила

мъгляв спомен за теб.

Как я разрошваш,

как я галиш,

как я прегръщаш,

как я желаеш.

Не зная защо,

навярно сте имали обич;

като птиче гнездо

заплел си се в нея.

Сега ме пита къде си

и защо не я обичаш вече.

Какво да ѝ отговоря?

Автор: Надежда Иванова