Две слънца - уморени звезди

Натежал, уморен поглед,

премрежен от мигли-дъги,

скътал е две слънца,

умрели звезди,

застинали в лъчи.

Душата ми отдалеч огрява,

говори и още гори,

                 още за обич гори.

Две слънца - уморени звезди.

Душата ми не ще умира,

в мене още има две звезди,

              има още две звезди,

застинали в обич.

Автор: Надежда Иванова