Косите си
ще дам,
оплети
въжета
и дръж ни
здраво.
Очите ми са
твои;
взел си ги
от сън,
който не
угасва,
който теб
бълнува.
Предавам се
изцяло
и от мен
оставаш
само ти,
жар и огън.
Разпилявам
се из
извивките
на твоята усмивка.
Желая те
близо.
Ала желаеш
ли ме ти?
Автор: Надежда Иванова
Коментари
Публикуване на коментар