Безсънни нощи ума заиграват
в чудовищни бездни от страх.
Кошмари реалността потулват,
докато фалшифицираме смях.
Тъмни тежки облаци в небето
преследват и последните лъчи.
Болката, откраднала сърцето,
право в ледената самота ни сочи.
В тъмносивите нюанси
отчаяние откриваме в душите.
Извършвайки безброй сеанси
не успяхме да спасим мечтите
от
смърт.
Свеждаме глави и нито звук
отронва се от кървавите устни.
Съдбата, с жестокост и напук,
ни дели в измерения от болка.
Автор: Деница Борисова
Коментари
Публикуване на коментар