Летни приключения на лагер по журналистика със Стефани Стефанова

В края на учебната година Стефани Стефанова от 9 а клас спечели място в обучителен лагер към Асоциацията на европейските журналисти и комисия “Фулбрайт” в партньорство с Посолството на САЩ в България. Деветокласничката бе одобрена за едноседмичен летен обучителен лагер за гимназиални ученици, които се интересуват от журналистика. Той се проведе между 30 юни и 7 юли в Американския университет в Благоевград и е голямата награда за авторите на най-добрите материали на английски език, публикувани на sCOOL Media. Целта на лагера бе да помогне на учениците да развият още повече своите писмени и репортерски умения. По време на обучението участниците работиха по свои медийни проекти с помощта на български и международни медийни експерти. Ученичката спечели място в медийния обучителен лагер за млади журналисти със своето есе на английски език "Да бъдеш феминист в XXI век", което публикувахме в нашия блог: https://eg-times-kyustendil.blogspot.com/2019/06/being-feminist-in-21st-century.html?fbclid=IwAR2mht-GZQhEU7ZEKqf6BXx_SZ81t86i1jkdMnhsjj0ze6wo5UL6_ov4_OQ

Между 30 юни и 7 юли се проведе първият по рода си летен обучителен лагер по журналистика в страната, благодарение на Асоциация на европейските журналисти и комисия “Фулбрайт”, които си партнираха с Посолството на САЩ в България. Мястото на самия лагер бе в Благоевград и по-точно в кампуса на Американския университет в България.

Първият ден от лагера беше най-непоносим, защото беше пълно с деца от цялата страна-София, Кърджали, Добрич, Враца, Плевен, Русе и др. и мислех, че не ми е там мястото. Веднага след като пристигнахме в Благоевград се настанихме в Скаптопара 3, най-новото общежитие на университета. След настаняването играхме игри с цел да се опознаем с Марто и Еми, които отговаряха за това да ни е забавно.

Вторият ден със сигурност беше най-забавният от всички. Отново играхме игра с Марто и Еми, при която бяхме разделени по 5 души в 4 отбора. Те ни дадоха плик, пълен вътре с лист с инструкции, списание, химикалка, маркер и 4 листчета с номера . На инструкциите бяха отбелязани 4 места в града, на които трябва да отнесем точно тези 4 листчета с номера. На списанието можехме само да подчертаваме вече написани думи и букви и да пишем числа, едно от правилата беше да не пишем никакви думи, и там трябваше да оставим следи на местата, на които оставихме листчетата за някой от другите отбори. Зададените от Марто и Еми за нашия отбор места бяха именно исторически музей, галерия, туристическа агенция и Часовниковата кула. Първите три места бяха близо до кампуса и оставихме листчетата и следите бързо, но кулата беше на около половин час път пеша, а ние нямахме почти никакво време. Затова решихме да си извикаме такси пред музея, но те отказаха да дойдат на точното място и ни казаха да изчакаме на спирка близо до сградата. Ние обаче тръгнахме в обратната посока от спирката и отново почнахме да звъним, при което диспечерката ни блокира номерата и ние решихме да спрем такси на стоп. Но понеже бяхме петима всеки ни отказваше, докато накрая едно младо момче ни спря. Едно момиче от отбора, което е от Добрич, седна отпред и те двамата се заговориха, докато ние отзад се бутахме четиримата и едвам можехме да си поемем въздух. Оказа се, че и шофьорът е от Добрич (блокът му е точно до нейното училище). След като оставихме и последното листче, благодарение на таксиметровия шофьор, трябваше да отидем при информационния център точно при стария кампус на Американския университет между 15:00 и 15:10ч., за да си разменим списанията. Заради следите, които ни бяха дали, ние успяхме да намерим само едно от листчетата. Накрая всеки отбор трябваше да направи предна корица на вестник, но наградата не беше за първата страница, а за листчетата-трябваше да разшифроваме код, с който беше заключена наградата, която беше бонбони.

Останалите дни също бяха много забавни, изпълнени с много веселие и смях. Имахме възможността да се запознаем с професионалисти не само от България, но и от чужбина- Саймън Адлер от Radiolab, Робин Бринкуорт от Student View, Марко Зорич от BBC и Джоуди Хамилтън, която е фотожурналист на свободна практика. От българските лектори, тези, които ми направиха най-голямо впечатление са Димитър Кенаров, Мария Черешева и Иван Георгиев заради начина, по който говореха за професията, опита и преживяванията.

Всяка вечер имахме различни занимания с възпитателките-Мария Стоянова и Тиана Браунън. Ходихме до парка Бачиново, имахме музикална и кино вечер, играхме фризби, ,,Монополи’’ и ,,Туистър’’. Почти нямахме свободно време, заради което част от момичетата се събирахме в една от стаите (обикновено тази, която е най-далече от тази на Мария) и седяхме и си говорихме.

Един от разговорите, които със сигурност никога няма да забравя, е оживеният спор, които водихме за развитието на културата на България под Османско владичество. Именно този разговор инициира да се събера в един отбор с момичетата, с които станах най-близка в лагера, за проектите, които ни бяха възложили. Темата и формата бяха по наш избор и въпреки че знаехме, че ще пишем статия, не можехме да се спрем на тема, която да удовлетворява и трите. Всеки път, като избирахме тема, някой ни разубеждаваше, но в крайна сметка избрахме да пишем за абортите, интервюирахме 17 души из центъра на Благоевград и макар че не спечелихме голямата награда, спечелихме приятелства за цял живот.