Здравейте! Казвам се Елица Златанова и завърших ЕГ "Д-р Петър Берон", гр. Кюстендил през 2008 г.
Висшето си
образование завърших в Нов български университет, гр. София със специалност поп и джаз пеене в класа на гл. ас. д-р Илиян Парасков.
Изучавах дисциплини
като актьорско майсторство, танци, хармония, солфеж, инструментознание, полифония, джаз импровизация, история на музиката, вокални ансамбли, звук/микрофонна техника и т.н
В момента съчетавам пеенето на английски и български език и вокалните уроци с
работата ми в XS Software като Senior Community Manager за онлайн игри.
Работя във фирмата от 4 години.
Общувам и помагам на играчите, информирам ги, забавлявaм ги и поддържам социалните мрежи на играта- Facebook/Instagram.
Пиша текстове и анонси за играта на английски език. За целта ползвам английски език активно всеки ден.
Почивам си, като слушам музика, пътувам, пиша поезия и записвам кавъри.
Споделям с Вас част от своите творби:
Безобидна.
Тиха.
Скучновата.
На повикване.
Със задна дата.
Втори план.
За всеки случай.
Бях за теб.
И съм.
Научих,
че не виждаш цветове.
За теб ще си остана сянка.
В други светове, но не и в този,
може би ще различаваш Слънцето
от жалки отражения.
***
Година на мълчание и на безсмислено говорене
Година на сълзи в тролея,
в магазина
Година на "Не мога повече"
Боли.
Умирам.
Година на "притискам те"
преди да си заминеш.
Година на паническото бягане от чувствата.
Година на куршуми по прозорците
на къщата ни..
Година на "Не ме докосвай"
Ще избягам
Ще се скрия.
Годината на
"Приближи се",
за да си отидеш.
Година на отключени сърца, ала разбити
Принесохме в жертва
Надеждата.
Годината, в която по новините
Съобщиха:
Последният романтик бе удушен
И го отвеждат.
Не чувам да плачете.
***
***
Стана
нещо миналата зима
Беше
топла
мека
проходима
Някъде
в хаоса на палтата
и
дебелите чорапогащници
и
самотата
се
присетих че те има ...
Присещане...
Сърцето
ми се сви в неверие
Извика
Струполи
се
в
истерия.
Там на
тротоара,
Докато те
мислех.
Вкочених
се.
Върху мен
валяха мисли
Уличната
лампа ми намигна
Намръщих
се.
До вкъщи
все ще стигна
Дори и тя
се подиграва
И зимата
от мека става
Зла
Нелепа
Аз,
клетата!
Ръкавиците,
палтото, шалът
Не могат
да ме скрият вече.
Присещане
за теб в метрото.
Да, стана
нещо.
Ти
отрече.
Каква ли
ще е тази зима?
***
Следващия
път, когато
ме
повикаш
Ще
притихна в ъгъла
И ще
покрия
косите си
с прах
и сенки
Ще се
слея със стената
И ще
дишам разредено
Ще
заглуша сърцето си
сломено
Защото
иначе ще дойда.
Искам.
Но боли и
е
Безсмислено.
Понякога...
Затваряме
очите си за истината.
Умирам
Когато ме
повикаш и не идвам.
***
Нямам нищо против
да настъпи неловко мълчание.
Да се чува само как дишаме
Всеки с негов си ритъм.
С теб няма какво да си кажем
И няма какво да обсъждаме.
Ти не си силен в думите,
Нито в чувствата.
Само ще наблюдаваме
как пада мазилката
как се рони фасадата
от синьото в очите ми
Не ти е присъща драмата.
Плуваш само в плиткото.
Скачам гола от скалите.
И без теб политам.
Струваше си да опитам.
Да ни издигна в полет.
Нагоре, все по-нагоре.
При птиците, не при хората.
***
Сякаш съм от прах
От пясък
От въздишки
Сякаш съм прозрачен облак
Нося се в нищото
Сякаш съм мъгла
Лепкава и сива
В разголена прегръдка
скривам те.
Заспиваш.
Сякаш съм без... цветна
без смисъл
без име
Вече дишам леко.
Освободи ме.
Сякаш Е прераждане.
Друга съм.
Намери ме.
***
Коментари
Публикуване на коментар