Здравейте! Представете
се на читателите на ЕГ Таймс!
Здравейте, казвам се Василена Мутавджийска и
завърших Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“ през 2008 година в паралелка,
с изучаване на английски и немски език.
Къде Ви заварваме с това интервю?
В момента съм вкъщи с детето ми и неделно, следобед
гледаме детски филмчета.
Какви са спомените Ви от Езикова гимназия?
А кой е най-яркият Ви спомен?
Гимназията ми даде едни от най-хубавите и
безгрижни години, а спомените са безброй. През междучасията тичахме по
коридорите и разпитвахме как е минал часа по математика, какво се е случило на класното
по български език и литература, коя тема се е паднала, преписвахме домашни по
математика, защото ако нямаш домашно при г-н Цицорин и основателна причина за
това (като например да си бил тежко болен), ще си носиш последствията. Няма да
забравя физиономиите на всички учители, идващи от час при „ в „ клас с израза „
Вижте какво, идвам от „в“ клас и ще ви помоля да не ме ядосвате“. Часовете при
г-жа Донка Стоянова ми бяха любими, може би защото в 12- ти клас кандидатствах
именно с география. Когато препитваше някого на картата и изпитващият не се
сещаше за отговора, следваше въпроса
„Как може такова нещо, това сте го учили в трети клас по Родинознание, срамота!“.
Сещам се за времето, когато целият клас си тръгвахме заедно от училище, през
пътя се смеехме, имахме си наши шеги, които помня и до днес. Нямаше петък, в
който някой от класа да не напише на дъската „ДЕнеска е пЕток“ и класният ни ръководител
г-н Цицорин да не направи забележка. Имам толкова любими моменти, за които няма
да ми стигне времето да изброя.
Къде работите в момента? Как се насочихте към тази
специалност/професия/ сфера?
В момента не работя, тъй като наскоро
затвориха офиса на банката, в която работех, но през последните две години бях
в сферата на банковото дело. Още в една от първите лекции в университета си казах,
че искам да работя в банка и няколко години по-късно „мечтата“ ми се сбъдна.
Колко езика говорите и работите ли с други чужди езици? Как ги използвате в работата
си?
Говоря английски език, в работата ми се е
налагало да комуникирам с англоговорящи чуждестранни клиенти. Работила съм в
различни сфери – хотелиерство, банкиране, европейски проекти, навсякъде
английският ми е помагал да се справям по-добре със задълженията си на
работното място. Езикът е важен, дори ако решите да отидете някъде на почивка в
чужбина. Ученето на повече езици отваря врати към безброй възможности за
развитие, така че ученици, възползвайте се от знанията, които Ви дава г-жа
Замфирова и я слушайте повече.
Промени ли се мирогледът Ви след завършване
на Езикова гимназия и ако да как?
Да, определено. След гимназията безгрижието свършва, налягат те
отговорности, виждаш, че трябва да гледаш по-сериозно на живота, трябва да си
по-самостоятелен и да не разчиташ на родителите си да ти решат проблемите. В
гимназията един от най-големите проблеми беше ненаписаното домашно или някоя лоша оценка, сега обаче нещата стоят
по друг начин.
Реализирахте ли мечтите си по отношение на кариерата, която градите?
Някои от мечтите ми се сбъднаха, други все
още не съм осъществила, но има време, човек трябва да се въоръжи с търпение и с
повече труд и упоритост, нещата ще се получат.
През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър
Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво бихте посъветвали настоящите ученици на Езикова гимназия и какво
бихте пожелали на учителите?
Бъдете смели! Учете, за да имате
самочувствие на знаещи и можещи хора, имайте доверие в учителите си и те ще ви
помогнат да реализирате плановете си за бъдещо развитие. Не ядосвайте
преподавателите си, тяхната професия става все по-трудна с годините и много
стойностни и качествени учители просто се отказват, защото нещо в системата
куца.
На учителите пожелавам много търпение. Бъдете
винаги така всеотдайни в професията си и оставяйте трайни следи в съзнанието на
учениците.
Коментари
Публикуване на коментар