ИНТЕРВЮ С ИВАН КОСТАДИНОВ, ВИПУСК 2009

Здравейте! Представете се на читателите на ЕГ Таймс. 

Здравейте! Казвам се Иван Костадинов. Завърших Езикова гимназия през 2009 г. 

Къде Ви заварваме с това интервю?


Заварвате ме в командировка, след поредната среща с подизпълнител във Франкфурт, Германия.

Какви са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой е най-яркият Ви спомен?

Спомените са много, предимно позитивни. Най-яркият ми спомен са специалните палачинки на г-жа Надежда Кадина, които правеше преди Коледната ваканция.

Къде работите  в момента? Как се насочихте към тази специалност/професия/ сфера?

От 2 години работя в американска телекомуникационна компания (GTT Communications JSC). Изпълнявам ролята на старши експерт „Логистика и митнически операции“.  Работата е интересна, изискваща проактивност, познания в различни области и... чужди езици разбира се.

Към сферата на „Логистика, спедиция и митнически операции“ се насочих случайно, преди близо 7 години (както се случват всички хубави неща). Спомням си един момент от втори курс в УНСС. Изучавахме предмет „Стопанска логистика“ и един ден преподавателят ме попита: „Колега, вие смятате ли да работите в тази сфера?“, а аз отговорих: „Кой? Аз? Складове, стокови движения, транспорт, митници,... не! Определено не!“. А какво само стана...

Колко езика говорите и работите ли  с други чужди езици? Как ги използвате в работата си?

Говоря два езика – английски и немски език. В офиса предимно се говори на английски език, който е официалният на компанията. В редки случаи ми се налага да упражнявам ръждясалия си немски.

Промени ли се мирогледът Ви след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

Със времето стигнах до извода, че мирогледът не са променя, а се дооформя, доразвива и дообогатява през годините.

Реализирахте ли  мечтите си по отношение на  кариерата, която градите?

Все още нямам офис на последния етаж на Емпайър Стейт Билдинг и не карам Ферари, следователно... Това беше в кръга на шегата. Научих един много ценен урок, който се отнася към кариерното развитие. Мечтите винаги са налице, просто с времето стават все по-големи и трудни за постигане. Колкото по-смело мечтаем и работим, за да ги постигнем, толкова по-успешни ставаме. Аз постигнах моите и всекидневно работя все по-усилено, за да се усъвършенствам и да постигам нови цели и мечти.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  бихте посъветвали  настоящите ученици на Езикова гимназия и какво бихте  пожелали  на учителите?

Скъпи ученици, това са най-безгрижните ви години, така че – забавлявайте се! Но и не забравяйте учебниците!

Скъпи учители, единственото, което мога да Ви кажа е БЛАГОДАРЯ!




Коментари