ИНТЕРВЮ С ИНА ЙОРДАНОВА, ВИПУСК 2007

 Здравейте! Представете се на читателите на ЕГ Таймс!

 Здравейте. Казвам се Ина, випуск 2007, ЕГ „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил.

 Къде Ви заварваме с това интервю?

 На работното място, което не бих определила като типичното „работно“, защото тук се чувствам удобно и точно на мястото си, заобиколена от приятели. Работя това, което обичам! Държа да подчертая – часът е доста ранен, но аз съм на линия. Учителите,  които са започвали първите ни часове от сутрешните смени, ще разберат.

Какви са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой е най-яркият Ви спомен?

Какви спомени?! Времето там мина като един миг... Като се замисля – всичко, което си спомням, е положително. Ярко си спомням редовните сбирки по време на междучасията на плаца „при Пепи“ (само че не беше войнишка сбирка). Доста спомени, свързани с преживявания с някои от нашите учители, изскачат в съзнанието ми. Например, спомням си един съботен ден, който беше учебен, в който до такава степен „потичахме“ по главата на г-жа Замфирова, че накрая се озовахме при Директора, но въпреки това - съботата си остана забавна. Спомням си и как нашият клас беше измъдрил прякор на г-жа Донка Стоянова, за който ѝ споделихме, тя каза, че не е нейният, но и до ден днешен считам, че г-жа Стоянова го хареса.

         Спомням си съучениците си. Двама от тях са оставили силен спомен в мен. Това са Надето и Фиката, две личности, които по различен начин се бунтуваха срещу статуквото и стереотипите. 

Къде работите  в момента? Как се насочихте към тази специалност/професия/ сфера?

 В момента вървя по границите на закона.....сиреч, юрист съм на една голяма компания, гр. София. А как се насочих – това беше моята цел още от дете, дори не мога да си спомня кога се е зародило това желание в мен. Вдъхнових се от филма и книгата „Време да убиваш“ на Джон Гришам.

Колко езика говорите и работите ли  с други чужди езици? Как ги използвате в работата си?

         На първо място, говоря български език. И не само го говоря правилно, но и пиша правилно на майчиния си език. (Като гледам, това май си е живо предимство към настоящия момент). Говоря английски език, използвам го при пътувания и срещи с чуждестранни партньори, използвам го да набавям необходимата ми и полезна информация. За немския няма да говоря, така и не ми легна на сърцето този език.

 Промени ли се мирогледът Ви след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

 Няма как да не се промени. Започнах да виждам всички окраски на цветовете в света. Един ученик е сигурен, че може всичко сега и ще го получи точно сега, а след това – животът те учи на постоянство, търпение, последователност.

Реализирахте ли  мечтите си по отношение на  кариерата, която градите?

Реализирах първоначалните си мечти, постигнах и други, зародиха се нови мечти и цели. Надявам се и тях да удовлетворя.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  бихте посъветвали  настоящите ученици на Езикова гимназия и какво бихте  пожелали  на учителите?

         

 Не мога да „посъветвам“ нито учениците, нито учителите. Днешните ученици са много по-различни от нас, те са много по-иновативни и отворени към света, много по-артистични и гъвкави. Пожелавам им да канализират правилно това, което съвременният свят им поднася, за да постигат високи резултати. Пожелавам им и да си поставят високи цели, защото всяко падане по пътя прави победата по-стойностна.

А на Вас, мили Учители, пожелавам здрави нерви, да продължавате да носите множеството личности, развити в един Човек, да поддържате адаптивността, с която успявате да се приспособявате към всяко ново поколение.

         Честит празник!