ИНТЕРВЮ С РОСЕН ГРИГОРОВ, ВИПУСК 2007

Здравейте! Представете се на читателите на ЕГ Таймс!

Здравейте! Казвам се Росен Григоров и завърших ЕГ през 2007...Толкова отдавна ли беше? Oh dear! Чувствам се стар, почти.  

Къде Ви заварваме с това интервю?

В момента съм у дома. Боря се със бюрокрацията по телефона. Все още се изненадвам понякога колко трудно е да се говори с толкова много хора с толкова различни акценти и диалекти. Познанията по английски и гордостта, че си учил чужд език 10+ години излитат през прозореца.

Какви са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой е най-яркият Ви спомен?

Дърветата. Колкото и смешно да прозвучи, един от ярките ми спомени е колко зелен е дворът на училището ни. Това винаги ще ми липсва...и хората, разбира се. Помня колко ужасен и уплашен бях всеки път, когато идваше време за тестове по математика. От една страна защото бях тотално безполезен в тази сфера...и все още съм ...и от друга заради дълбокия респект, който винаги ще изпитвам към господин Милко Киров.

Къде работите  в момента? Как се насочихте към тази специалност/професия/ сфера?

Живея и работя в Лийдс, Обединеното Кралство. Един от бегълците, които си продадоха душата за пари...Хаха, извинения, няма да цитирам министрите ни. Животът винаги ни носи изненади и първата стъпка към това да ги хванем е да излезем през прага на дома. В момента се занимавам се с логистика. Когато бях дете си играех с малки камиончета, сега си играя с големи камиончета.

Колко езика говорите и работите ли  с други чужди езици? Как ги използвате в работата си?

Говоря похвален английски, поне според местните мнения...безкрайни благодарности на г-жа Замфирова за всички знания, които ми даде и тогава мислех, че ще са безполезни. Работата ми също изисква да общувам и на полски, руски, румънски, френски или каквото изобщо говорят клиентите и околните. Повярвайте ми, много е забавно, докато не кажеш нещо грешно и някой не реши, че искаш да се ожениш за дъщеря му.

Промени ли се мирогледът Ви след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

В училище учителите и преподавателите са първите, които ни приемат като недодялани дръвчета и оформят основата, която някой ден ни прави стабилно мислещи и независими личности.

Оттам нататък мирогледът се променя неизбежно според посоката която поемаме. Променя се в университета. Променя се според хората, с който прекарваме дните (и нощите) си всеки ден. Променя се, когато срещнем хилядите различни от нашата нрави и култури....Променя се, когато живеем далеч от дома и виждаме най-близките си веднъж в годината, понякога и по-рядко.

Реализирахте ли  мечтите си по отношение на  кариерата, която градите?

Мечтите са си все там. Те не се променят. Една по една ги изпълваме и създаваме нови. Стъпка по стъпка крачим към звездите. Както всичко останало понякога ги поизкривяваме, за да ги направим малко по-достъпни, но това не ни прави измамници...нали?

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  бихте посъветвали  настоящите ученици на Езикова гимназия и какво бихте  пожелали  на учителите?

Към учениците- бъдете търпеливи. Уважавайте хората, които ще ви направят хора. Те сами си знаят колко титанични усилия хвърлят всеки ден за доброто на нечие чуждо дете. Вярвайте ми, работил съм като преподавател и знам какви неукротими зверчета сме децата понякога.  Не се съгласявайте с всичко, но и не отричайте всичко без втори източник на информация.
Към учителите, създавайте мечтатели. Мечтатели, на които всички ще се смеят заради налудничави идеи, но те ще се смеят последни, когато ги реализират и докоснат успеха.

Зад вас стои армия от известни и безизвестни, именни и безименни личности, които ви помнят и са благодарни за това което сте направили за тях.

Весела годишнина!