ИНТЕРВЮ С АЛЕКСАНДЪР ЧОХАДЖИЕВ, ВИПУСК 1996

Здравей! Представи се на читателите на ЕГ Таймс!

Казвам се Александър Чохаджиев, археолог  съм, завършил съм випуск 1996.

Къде те заварваме с това интервю?

В едно красиво българско село (за което до скоро не бях и чувал), по работа т.е. археологически разкопки.

Какви са спомените ти от Езикова гимназия? А кой е най-яркият ти спомен?

Спомените са много, а колкото по остарявам, толкова по-мили ми стават. Не знам дали мога да отлича конкретен, най-ярък спомен, но понеже тогава беше началото на деветдесетте, може би бих посочил опиянението от свободата. Сега всички свикнахме с нея, а младите хора я приемат за даденост, но тогава не беше така. Ние я усещахме. Нещата се променяха всеки ден. Не говоря само за отделните животи на всеки от нас, всичко се променяше.

А имам и един конкретен спомен, свързан с вашия вестник. По наше време се казваше "Егати". Бях един от преките свидетели и участници в неговото раждане. Грег Алън по това време беше учител по английски, та той беше главният инициатор. Беше малко след като гимназията се прекръсти на д-р Петър Берон (между другото първата ми изобщо статия беше някъде тогава - във в-к Пауталия - за живота и делото на Петър Берон). Та Грег искаше вестникът да се казва "Пушката на Берон" – беше чувал израза, че нещо е "пушка" (сега казват "яко"). Вложихме доста усилия да го убедим, че на български не звучи приемливо. Той не харесваше "Егати" като име, защото знаеше, че е нещо "непристойно". Тогава се опитахме да го убедим, че Егати е игра на думи (Езикова Гимназия, а ти?) - така и остана.

Къде учиш/ работиш  в момента?

Работя като археолог в Регионален исторически музей- Велико Търново. Занимавам се с проучвания върху праисторията (V и ІV хилядолетие пр. Хр.).

Колко езика говориш и изучаваш/ работиш ли  с други чужди езици? Как ги използваш в обучението си/работата си?

Завършил съм английска паралелка. Пиша статии на английски (по-лесно е отколкото на български – езикът е по-свободен), превел съм няколко книги (научни) на английски, така че приемаме, че го говоря свободно. Говоря и чета свободно руски. Справям се и с немския, макар и да ми се иска да го бях учил много по-добре в училище. Ако има нещо, за което съжалявам за времето, когато бях ученик е именно на липсата на усилия от моя страна към ученето на немски. Работата ми изисква да успявам да се справям с румънски, гръцки и сръбски. Характера на образованието ми предполага и справяне с латински, старогръцки и старобългарски, но това не са езици, които се научават. Не са най-приятното нещо за учене, но смея да твърдя, че са изключително полезни за придобиване на езикова грамотност и помагат при изучаване на повечето съвременни европейски езици. Ползването на езици в моята работа е от съществено значение. В днешно време е немислимо да се занимаваш с археология и да не владееш английски и да ползваш поне още един-два езика. Ако не ползваме езици си създаваме чувство за уникалност и неповторимост, а това чувство, неминуемо води до застой.

Как се насочи към тази специалност/професия/ сфера?

Ами при мен е семейно - баща ми е археолог, чичо ми беше археолог. От две годишна възраст съм по разкопки. Може да кажа, че почти винаги мечтата ми е била да бъда археолог, като изключим стандартните детски мечти за космонавт, пожарникар и шофьор на камион за боклук.

Промени ли се мирогледът ти след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

По-скоро не. Няма как обучението да промени мирогледа. Обучението го оформя. Ако се върна пак на спомените си от гимназията има нещо, което същият Грег веднъж ми каза:  “You must learn to accept“.  Понеже винаги съм бил "борец срещу несправедливостите", а и продължавам да се боря с неправдите, така и не се научих да приемам. Но винаги, когато се сетя за този съвет, знам, че той е бил прав и ако го бях послушал, може би всичко щеше да е по-добре, или поне по-лесно.

Реализира ли мечтите си по отношение на  кариерата, която градиш/ специалността, която изучаваш?

Археологията е хибрид между наука, занаят и тръпка. По тази причина не е възможно да формулирам ясно какво е един археолог да реализира мечтите си. Както казах - от две годишен съм по разкопки. Като дете беше мястото, където прекарвах ваканциите си. После, като ученик, беше възможност да работя и да си изкарвам някакви собствени средства. После, като студент, разкопките бяха стажовете, където се усвояваха устоите на професията. След като започнах работа в музея известно време бях участник и помощник в различни експедиции. А вече от повече от десет години съм ръководител на няколко обекта. Смея да твърдя също така и че имам известен принос и в професионалното формиране на много млади колеги. Но и сега, винаги с вълнение очаквам всеки следващ сезон. Хубавото на нашата професия е, че не може да се превърне в рутинна работа. Никога не знаеш какво те очаква и винаги има нещо, което е напълно неочаквано. Обичам си професията и смея да твърдя, че съм добър в това, което правя.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  би посъветвал/а настоящите ученици на Езикова гимназия и какво би пожелал/а на учителите?

Така се получи, че дълги години работата ме свързваше с много млади хора. Ето защо виждам как у младите изчезна стръвта към познанието. Та  бих посъветвал учениците освен да са информирани, да имат и стремеж към познанието и да го търсят, а не да се задоволяват с "научаването на материала".

На онези учители, които ни преподаваха  бих искал да благодаря. На всички учители в ЕГ пожелавам здраве - физическо и психическо, и достоен живот. Пожелавам им след 23 години да имат ученици, които да си спомнят и си мислят за тях със същите мили чувства и уважение, които аз изпитвам към г-жа Мариана Павлова и г-жа Мариана Войкова.