Здравей! Представи се
на читателите на ЕГ Таймс!
Казвам се Александър
Чохаджиев, археолог съм, завършил съм випуск 1996.
Къде те заварваме с
това интервю?
В едно красиво
българско село (за което до скоро не бях и чувал), по работа т.е.
археологически разкопки.
Какви са спомените ти
от Езикова гимназия? А кой е най-яркият ти спомен?
Спомените са много, а
колкото по остарявам, толкова по-мили ми стават. Не знам дали мога да отлича
конкретен, най-ярък спомен, но понеже тогава беше началото на деветдесетте,
може би бих посочил опиянението от свободата. Сега всички свикнахме с нея, а
младите хора я приемат за даденост, но тогава не беше така. Ние я усещахме.
Нещата се променяха всеки ден. Не говоря само за отделните животи на всеки от
нас, всичко се променяше.
А имам и един
конкретен спомен, свързан с вашия вестник. По наше време се казваше
"Егати". Бях един от преките свидетели и участници в неговото
раждане. Грег Алън по това време беше учител по английски, та той беше главният
инициатор. Беше малко след като гимназията се прекръсти на д-р Петър Берон
(между другото първата ми изобщо статия беше някъде тогава - във в-к Пауталия -
за живота и делото на Петър Берон). Та Грег искаше вестникът да се казва
"Пушката на Берон" – беше чувал израза, че нещо е "пушка"
(сега казват "яко"). Вложихме доста усилия да го убедим, че на
български не звучи приемливо. Той не харесваше "Егати" като име,
защото знаеше, че е нещо "непристойно". Тогава се опитахме да го
убедим, че Егати е игра на думи (Езикова Гимназия, а ти?) - така и остана.
Къде учиш/
работиш в момента?
Работя като археолог в
Регионален исторически музей- Велико Търново. Занимавам се с проучвания върху
праисторията (V и ІV хилядолетие пр. Хр.).
Колко езика говориш и
изучаваш/ работиш ли с други чужди езици?
Как ги използваш в обучението си/работата си?
Завършил съм английска
паралелка. Пиша статии на английски (по-лесно е отколкото на български – езикът
е по-свободен), превел съм няколко книги (научни) на английски, така че
приемаме, че го говоря свободно. Говоря и чета свободно руски. Справям се и с
немския, макар и да ми се иска да го бях учил много по-добре в училище. Ако има
нещо, за което съжалявам за времето, когато бях ученик е именно на липсата на
усилия от моя страна към ученето на немски. Работата ми изисква да успявам да
се справям с румънски, гръцки и сръбски. Характера на образованието ми
предполага и справяне с латински, старогръцки и старобългарски, но това не са
езици, които се научават. Не са най-приятното нещо за учене, но смея да твърдя,
че са изключително полезни за придобиване на езикова грамотност и помагат при
изучаване на повечето съвременни европейски езици. Ползването на езици в
моята работа е от съществено значение. В днешно време е немислимо да се
занимаваш с археология и да не владееш английски и да ползваш поне още един-два
езика. Ако не ползваме езици си създаваме чувство за уникалност и
неповторимост, а това чувство, неминуемо води до застой.
Как се насочи към
тази специалност/професия/ сфера?
Ами при мен е семейно
- баща ми е археолог, чичо ми беше археолог. От две годишна възраст съм по
разкопки. Може да кажа, че почти винаги мечтата ми е била да бъда археолог,
като изключим стандартните детски мечти за космонавт, пожарникар и шофьор на
камион за боклук.
Промени ли се мирогледът
ти след завършване на Езикова гимназия и ако да как?
По-скоро не. Няма как
обучението да промени мирогледа. Обучението го оформя. Ако се върна пак на
спомените си от гимназията има нещо, което същият Грег веднъж ми каза: “You must learn to
accept“. Понеже винаги съм бил
"борец срещу несправедливостите", а и продължавам да се боря с
неправдите, така и не се научих да приемам. Но винаги, когато се сетя за този
съвет, знам, че той е бил прав и ако го бях послушал, може би всичко щеше да е
по-добре, или поне по-лесно.
Реализира ли мечтите
си по отношение на кариерата, която
градиш/ специалността, която изучаваш?
Археологията е хибрид
между наука, занаят и тръпка. По тази причина не е възможно да формулирам ясно
какво е един археолог да реализира мечтите си. Както казах - от две годишен съм
по разкопки. Като дете беше мястото, където прекарвах ваканциите си. После,
като ученик, беше възможност да работя и да си изкарвам някакви собствени
средства. После, като студент, разкопките бяха стажовете, където се усвояваха
устоите на професията. След като започнах работа в музея известно време бях
участник и помощник в различни експедиции. А вече от повече от десет години съм
ръководител на няколко обекта. Смея да твърдя също така и че имам известен
принос и в професионалното формиране на много млади колеги. Но и сега, винаги с
вълнение очаквам всеки следващ сезон. Хубавото на нашата професия е, че не може
да се превърне в рутинна работа. Никога не знаеш какво те очаква и винаги има
нещо, което е напълно неочаквано. Обичам си професията и смея да твърдя, че съм
добър в това, което правя.
През 2019 г. Езикова
гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето
създаване, какво би посъветвал/а
настоящите ученици на Езикова гимназия и какво би пожелал/а на учителите?
Така се получи, че
дълги години работата ме свързваше с много млади хора. Ето защо виждам как у
младите изчезна стръвта към познанието. Та
бих посъветвал учениците освен да са информирани, да имат и стремеж към
познанието и да го търсят, а не да се задоволяват с "научаването на
материала".
На онези учители,
които ни преподаваха бих искал да
благодаря. На всички учители в ЕГ пожелавам здраве - физическо и психическо, и
достоен живот. Пожелавам им след 23 години да имат ученици, които да си спомнят
и си мислят за тях със същите мили чувства и уважение, които аз изпитвам към
г-жа Мариана Павлова и г-жа Мариана Войкова.
Коментари
Публикуване на коментар