Здравей! Представи се на читателите на ЕГ
Таймс!
Казвам се Симеон Струкански. Завършил съм ЕГ „Д-р Петър Берон“ през 1996 г. с чуждоезиков профил френски и английски език.
Къде те заварваме с това интервю?
Интервюто ме заварва в София, в кварталния фитнес център .
Какви са спомените ти от Езикова гимназия? А кой е най-яркият ти
спомен?
От ЕГ имам само прекрасни спомени, дали защото наистина бяха такива или
защото минаха години и се помни най-доброто…Ярките спомени са много. Веднага се
сещам един див спомен, а именно: в час по физическо възпитание, изпит по бягане
на дистанция 60 м. Всички сме се
наредили на старта, в този момент с гръм и трясък на пистата се появява един
наш съученик….карайки Москвича на баща си. Направи няколко дължини, покри
норматива и изчезна под бурните ни аплодисменти. Друг спомен е как любимият ми
учител – г-жа Шейкова, по френски език ни е строила 4 момчета от френската
паралелка и ни чете конско (винаги имаше защо). Години след това ми сподели, колко смешно и е било, ако погледнеш отстрани
- една дребничка и фина жена и пред нея четирима едри пубертети, но с наведени
глави и слушат…
Друг ярък спомен е как на другата сутрин след абитуриентската вечер
правихме серенада под прозореца на класния ни ръководител– г-жа Войкова, а след
това се появихме в Дарик Радио в емоционално сутрешно интервю с
обяснения и поздрави за всички наши учители, а после имаше много щастливи, но и
доста обидени.
И понеже се отнесох в спомени се сетих как ходехме от училищния двор до
близкото кафене с полското Фиатче на един съученик (Светозар) понякога
натъпкани над 6 човека….
Къде учиш/ работиш в момента?
В
момента работя в Министерство на труда и социалната политика на позиция главен
вътрешен одитор.
Колко езика говориш и изучаваш/ работиш ли с други чужди езици? Как ги използваш в
обучението си/работата си?
Говоря английски и френски език. Опитвам се да уча италиански също
така. Работя с чужди езици главно при осъществяване на контакти с колеги от
европейските институции. Използвам ги и във връзка с работата си- запознаване с регламенти, споразумения и др.
Естествено използвам и двата езика при работни визити в Европейската комисия и
Европейския парламент в Брюксел.
Как се насочи към тази специалност/професия/ сфера?
Към тази специалност се насочих случайно. В университета изучавах
Международни икономически отношения. След това се явих на конкурс в Централно
управление на Агенция за социално подпомагане. Приеха ме и започнах да работя в
сферата управление на проекти финансирани от ЕС (Първо програма PHARE, после Европейски социален фонд). По време на тази ми
работа си спомням непрекъснатите проверки, на които бяхме подложени от различни
одитни органи. В един момент реших, че няма какво повече да науча в
управлението на международни проекти в социалната сфера и реших, че е време да
започна да проверявам и давам препоръки на другите, които правят проекти. Явих
се на изпит, получих сертификат за вътрешен одитор и ето ме вече на сегашната
ми работа .
Промени ли се мирогледът ти след завършване на Езикова гимназия и ако
да как?
Мирогледът ми се промени
значително, все пак тогава бях момче, докато сега ….пак съм момче, но не ми
личи.
Сега съм мъж, натрупал опит, житейски
уроци (повечето горчиви). Едно нещо няма да се промени никога, обаче – това са
ценностите, които определих и запазих за себе си от онова щастливо време е
Езиковата гимназия. Те ще си останат непреходни…
Реализира ли мечтите си по отношение на кариерата, която градиш/ специалността, която
изучаваш?
Дали реализирам мечтите си? Мина
време, мечтите вече не ги помня, но всъщност знам, че всеки човек с потенциал,
постигайки една мечта започва да преследва нова…
През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва
30 години от своето създаване, какво би
посъветвал настоящите ученици на Езикова гимназия и какво би пожелал/а на
учителите?
На мен тази гимназия ми е дала много! Иска ми се да може да го дава и
на другите още много години. За съжаление някои изключителни преподаватели вече
не са там, надявам се на новото поколение преподаватели да се справи с
предизвикателството наречено „да създаваш човеци, знаещи и можещи“. На
учениците пожелавам да са жадни за знания, да се развиват и непрекъснато да се
стремят да стават една по-добра версия на самите себе си. На учителите
пожелавам да имат търпение, да не се
отказват, защото тяхното дело е основно и изключително важно за човешкия
капитал на тази държава…и когато са ядосани, уморени или отчаяни, да си спомнят
какви са били самите те на тези ученически чинове..
ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ НА ЛЮБИМОТО
МИ УЧИЛИЩЕ!
Коментари
Публикуване на коментар