Да бъда друга

Чуждото погубва,

а денят се рони на сълзици.

Търся те по пътя,

но потъваш в черното на моите зеници.

Да бъда друга ми е непосилно,

на Слънчевата майка - Цвете съм родена.

Когато казваш, че си тръгваш силно

мечтая думите ти в шепа прах да взема.

Да се съхраня за ден съдбовен,

когато с чужда ласка на девица,

сърцето ти ще бъде поверено в шепи

на мечталата да те обича.

Щом дойде ден да се събудиш

и да видиш цветовете в небосвода -

знай, че няма да ме видиш друга.

Знай, че няма аз да бъда спомен.

Автор: Гергана Божидарова, 11 а клас