ИНТЕРВЮ С МАРИЕЛА ВЕСЕЛИНОВА, ВИПУСК 2018

Здравейте! Представете се на читателите на ЕГ Таймс!

  

Здравейте! Казвам се Мариела, на 20 години съм, завърших ЕГ наскоро (2018)  и сега се опитвам да оцелявам, бродейки из яркия характер на Лондон.

Къде Ви заварваме с това интервю?

Този въпрос, бих казала, че е точно на място, тъй като ме заварвате в студио за татуировки хаха.

Какви са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой е най-яркият Ви спомен?

Спомените ми от гимназията са все още ярки, както и прекрасни сами по себе си.

Всеки път, когато ми се налага да разкажа или пресъздам някаква случка от училище, мигновено се появява усмивка на лицето ми и понякога си остава за доста дълго време там.

От къде да започна…

Макар и само две години в Езикова гимназия, не бих могла да забравя съучениците си, още по-малко учителите си.

Едни от любимите ми часове бяха по профил география с г-жа Донка Стоянова. Изключително съм благодарна за това, че г-жа Стоянова успяваше да ни снабди както с учебния материал, така и с ценни знания извън него. Винаги имаше по нещо полезно и интересно за всеки, дори за Емилиян… Шегувам се. Колкото и да ни беше бясна на моменти и да и се е искало да захвърли чин по нас, винаги се появяваше една чиста усмивка, когато някой проявяваше интерес към дебатите,  които развивахме.

Любими ми бяха и часовете по английска литература с г-жа Милена Замфирова. Някак така успяваше да завърти нещата, че освен произведението винаги научавахме по нещо и за личния живот на автора, така и за някоя книга, сериал, модна тенденция… Просто нямаше как да скучая!

Един много ярък и любим мой спомен беше когато г-жа Замфирова ми предостави честта да съм модел за Хелоуинския брой на училищния вестник през 2017. Както заедно с това бяха подсигурени гримьор и фотограф.

Някои ученици от класа не оставаха за последен час по философия, спомням си обаче един такъв час и празна класна стая, естествено и Хорхето с мен. Имах подготвено есе/кратка история по зададена тема от г-жа Петя Миленкова.              

Само ще кажа, че след като прочетох произведението си, реакцията на госпожата ми докара мотивацията да пиша още и още и да се развивам в тази посока, което ми остави много топъл спомен.

 

Липсват ми и химичните супер сили на Ерик… 

 

Къде учите  в момента? Как се насочихте към тази специалност/професия/ сфера?

В момента съм студентка с профил графичен дизайн в “University of East London”

Не беше лесно да си избера специалността. За себе си твърдя, че съм всестранна личност, харесвам изключително много неща: музика, фотография, изкуство, дизайн, поезия, илюстрация и т.н. Точно поради тази причина си беше голяма борба в края на 12ти клас. Въпреки всичко съм изключително щастлива и доволна от избора си, прекрасни колеги, вдъхновяващи лектори и изкуство колко щеш, какво повече ми трябва?

Колко езика говорите и работите ли  с други чужди езици? Как ги използвате в работата си?

Освен български, говоря английски. Изминаха 8 месеца, откакто живея в Лондон. Въпреки че вече говоря английски свободно, няма как да забравя какви глупости изричах първите седмици, като например: Sorry, I am търсинг….. Бих казала, че е доста трудно да учиш и работиш на чужд език, но хората са си го казали, с постоянство всичко се постига. Пък и формалният английски няма нищо общо с разговорния тук. Начинът, по който говоря понякога ми печели  адмирации от британците хаха.

Промени ли се мирогледът Ви след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

Естествено! В интерес на истината дори аз съм учудена колко много се промених за последната година. Ако кажа, че съм станала по-отговорна ще прозвучи твърде тривиално, затова ще се нарека по -„поносима“. Липсва ми Гимназията, безгрижието свърши. Това звучи тъжно, но не ме сломява, прави ме щастлива, затова, че съм му се насладила. Сега животът ме изправя пред големи отговорности, които също носят облаги и възнаграждения със себе си, така че не е чак пък толкова лошо.

Реализирахте ли  мечтите си по отношение на  кариерата, която градите?

Въпреки че следвам графичен дизайн в момента, винаги ще си мечтая да си имам малък кокетен магазин за цветя. На този етап от живота ми, мечтата ми е да не губя мотивация и винаги да има нещо, от което да черпя вдъхновение, докато имам тези две неща, не се страхувам, че мечтите ми ще си останат само мечти.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  бихте посъветвали  настоящите ученици на Езикова гимназия и какво бихте  пожелали  на учителите?

Настоящите ученици бих ги посъветвала да бъдат колоритни и различни. Да открият това, в което са добри и да дарят капка от таланта си на скъпото ни училище. Съветвам ги да не се страхуват да запазят артистичния характер на училището ни. И нека никога не забравят колко малко им трябва, за да бъдат щастливи.

На учителите, няма как да не пожелая търпение...Ще им пожелая също да бъдат много щастливи и никога да не забравят от какво екзистенциално значение е това, което правят за нас. Пожелавам им също да празнуват всеки следващ юбилей с двойно повече успехи от предишния ! 

МАРИЕЛА ПРЕДОСТАВИ СВОИ ДИЗАЙНИ ПО ПРОЕКТИ В УНИВЕРСИТЕТА: