ИНТЕРВЮ С МИРОСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА, ВИПУСК 2016



Здравейте! Представете се на читателите на ЕГ Таймс!
Казвам се Мирослава Александрова. Студентка съм трети курс в НСА „Васил Левски" и изучавам специалностите треньор по художествена гимнастика и учител по физическо възпитание и спорт.

Къде Ви заварваме с това интервю?
Току що се върнах от състезание по художествена гимнастика в Пловдив.

Какви са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой е най-яркият Ви спомен?
Спомням си доста неща, които не са чак толкова необикновени, но за мен са специални – от ставането сутрин и тичането до гимназията, за да не закъснея (много), изпитванията, контролните, разговорите в час, учителите, които правеха всичко възможно да ни превърнат в хора, и още много, но по-скоро бих си ги запазила за мен. Като най-ярък спомен бих определила изпращането на класа ни, но не защото е от последните спомени, а защото когато си на сцената с целия клас и учителите някак истински се замисляш, че това много ще ти липсва, колкото и да ти е било досадно да ставаш рано и да трябва да те изпитват, и да правиш контролни...И тогава, когато знаеш, че това е към своя край се опитваш да запомниш колкото се може повече неща за съучениците си, за учителите, за всичко, което сте преживели заедно и за извървяния път заедно, който вече се разделя в различни посоки.

Къде работите  в момента? Как се насочихте към тази специалност/професия/ сфера?
Работя като треньорка в Перник. От както влязох в залата по гимнастика като малка се влюбих в художествената гимнастика и в спорта и вярвам, че мога да накарам много деца също да заобичат гимнастиката и спорта.

Колко езика говорите и работите ли  с други чужди езици? Как ги използвате в работата си?
Говоря английски, защото използвам най-вече него. Вторият ми език – испанският има нужда от подобряване, защото не се знае кога ще ми потрябва, но ми беше много от полза, когато трябваше да понауча италиански, за да тренирам едни дечица в Италия. В спорта езикът е от голямо значение, за да можеш да общуваш с различните по националност състезатели, треньори, съдии...

Промени ли се мирогледът Ви след завършване на Езикова гимназия и ако да как?
След голяма промяна в живота няма как да няма промяна и в мирогледа, но при мен не беше нещо драстично, може би защото очакванията ми бяха близки до реалността, в която попаднах.

Реализирахте ли  мечтите си по отношение на  кариерата, която градите?
Работя това, за което уча и ми е приятно. Надявам се, че упоритостта  и старанието ми ще доведат до успехи в кариерата ми.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  бихте посъветвали  настоящите ученици на Езикова гимназия и какво бихте  пожелали  на учителите?
На учениците ще кажа, че трябва да се възползват максимално от знанията на учителите в гимназията и да ги запомнят колкото се може повече, защото  този шанс ще отмине, а мързелът не. На учителите ще пожелая да бъдат здрави и все така да се грижат за образованието и възпитанието на децата в гимназията.



Коментари