Здравейте! Представете се на читателите на ЕГ Таймс!
Казвам се Мирослава Александрова. Студентка съм трети курс в
НСА „Васил Левски" и изучавам специалностите треньор по художествена
гимнастика и учител по физическо възпитание и спорт.
Къде Ви заварваме с това интервю?
Току що се върнах от състезание по художествена гимнастика в Пловдив.
Какви са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой е
най-яркият Ви спомен?
Спомням си доста неща, които не са чак толкова необикновени,
но за мен са специални – от ставането сутрин и тичането до гимназията, за да не
закъснея (много), изпитванията, контролните, разговорите в час, учителите,
които правеха всичко възможно да ни превърнат в хора, и още много, но по-скоро
бих си ги запазила за мен. Като най-ярък спомен бих определила изпращането на
класа ни, но не защото е от последните спомени, а защото когато си на сцената с
целия клас и учителите някак истински се замисляш, че това много ще ти липсва,
колкото и да ти е било досадно да ставаш рано и да трябва да те изпитват, и да
правиш контролни...И тогава, когато знаеш, че това е към своя край се опитваш да
запомниш колкото се може повече неща за съучениците си, за учителите, за
всичко, което сте преживели заедно и за извървяния път заедно, който вече се
разделя в различни посоки.
Къде работите в
момента? Как се насочихте към тази специалност/професия/ сфера?
Работя като треньорка в Перник. От както влязох в залата по
гимнастика като малка се влюбих в художествената гимнастика и в спорта и
вярвам, че мога да накарам много деца също да заобичат гимнастиката и спорта.
Колко езика говорите и работите ли с други чужди езици? Как ги използвате в
работата си?
Говоря английски, защото използвам най-вече него. Вторият ми
език – испанският има нужда от подобряване, защото не се знае кога ще ми
потрябва, но ми беше много от полза, когато трябваше да понауча италиански, за
да тренирам едни дечица в Италия. В спорта езикът е от голямо значение, за да
можеш да общуваш с различните по националност състезатели, треньори, съдии...
Промени ли се мирогледът Ви след завършване на Езикова
гимназия и ако да как?
След голяма промяна в живота няма как да няма промяна и в
мирогледа, но при мен не беше нещо драстично, може би защото очакванията ми
бяха близки до реалността, в която попаднах.
Реализирахте ли
мечтите си по отношение на
кариерата, която градите?
Работя това, за което уча и ми е приятно. Надявам се, че
упоритостта и старанието ми ще доведат до успехи в кариерата ми.
През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр.
Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво бихте посъветвали настоящите ученици на Езикова гимназия и
какво бихте пожелали на учителите?
На учениците ще кажа, че трябва да се възползват максимално
от знанията на учителите в гимназията и да ги запомнят колкото се може повече,
защото този шанс ще отмине, а мързелът
не. На учителите ще пожелая да бъдат здрави и все така да се грижат за
образованието и възпитанието на децата в гимназията.
Коментари
Публикуване на коментар