Здравейте!
Представете се на читателите на ЕГ Таймс!
Здравейте! Казвам се Павел, никога не млъквам
(все още) и обичам да пея фалшиво( не че мога вярно).
Къде Ви заварваме с това интервю?
След дълга смяна, като колегата от нощната е
закъснял за неговата и съм седял във фейсбук повече, отколкото на шефа би му се
понравило.
Какви са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой
е най-яркият Ви спомен?
От къде да започна! Обиските за моркови на 15ти
септември, мазните банички от Пепи...
Със сигурност любимите ми спомени са от автобуса,
докато се прибираме от някое състезание или мероприятие.
Без значение дали сме спечелили или загубили,
всички пеем в синхрон и учителките вече са се отказали да ни се карат,че
вдигаме шум.
Четиридесет маймуни на клона реват, и живота е
лек.
Къде работите
в момента? Как се насочихте към тази специалност/професия/ сфера?
В момента съм агент за поддръжка на програма към
фирма, производител на Интернет оборудване.
Неволята ме насочи към тази работа, след като
няколко години бях учител, но не съжалявам. Всеки ден е предизвикателство,
забавно ми е да решавам проблеми и да говоря с всякакви хора.
Колко езика говорите и работите ли с други чужди езици? Как ги използвате в работата
си?
Използвам английски, разбира се, за комуникация,
разследване на проблеми и почти всичко, свързано с работа.
Винаги съм го ползвал, особено в предишната си
професия, и е едно от многото неща, за които Гимназията ме е подготвила.
Промени ли се мирогледът Ви след завършване на
Езикова гимназия и ако да как?
В Езиковата направих завой на 180 градуса.
Изградих си самочувствие, научих се как да се
сприятелявам, да се забавлявам, и разбира се- да работя здраво.
Колкото и да съм се изморил и разочаровал след
това, не е от значение, защото бях доизграден от едни страхотни хора.
Реализирахте ли
мечтите си по отношение на
кариерата, която градите?
Превърнах повечето си мечти в хобита, и така ми
харесва. Работата е нещо второстепенно, като бонус.
Мисля че и така трябва да бъде, поне така аз
намирам щастие или някакъв баланс.
През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“,
гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво бихте посъветвали настоящите ученици на Езикова гимназия и
какво бихте пожелали на учителите?
За малките маймуни на клона- с рогата, и само
напред!
Мрънкайте, то е здравословно. Не забравяйте,
обаче, че като не стане с мрънкане, трябва да си го направите сами. Приемайте
всички предизвикателства нагло и амбициозно.
Създавайте поводите, с които да се гордеете, и ще
се забавлявате адски много, ще се срещнете с всякакви хора и ще видите много
невероятни неща (понякога в самите вас).
По думите на една съученичка, по-мъдра от мен
" Как нема да ги командиме, нали сме Кюстендилци!" (С. Цикова,
Международна Кръгла Маса по Екология, гр. Перник, 2011 г...ако не бъркам)
На учителите- Благодаря Ви!
Прощавайте, че ви съм се качвал на главата, сега
ви разбирам.
Вие сте най-готините и грижливи хора, които съм
срещал и Ви пожелавам лека смяна и още много поводи за гордост от малките
диванета.
Коментари
Публикуване на коментар