Здравей! Представи се на читателите на ЕГ Таймс!
Здравейте, казвам се Биляна
Караджова, на 26 години съм, живея в гр. Благоевград (вече) и завърших ЕГ „Д-р
Петър Берон“ през все по-далечно изглеждащата 2012 година в паралелка с
английски и немски език.
Къде те заварваме с това
интервю?
Тъкмо се прибрах от дълга и
слънчева разходка, за да наваксам липсата на активна физическа дейност и
витамин Д през работната седмица. След малко се каня да окупирам дивана с
книга, която отдавна искам да прочета, но уви, все не ми остава време.
Какви са спомените ти от
Езикова гимназия? А кой е най-яркият ти спомен?
Оо, най-разнообразни! Имаше
от всичко. Нашият клас беше – така да го нарека – ярък пример за съвременен феминизъм
(даже малко за обратна полова дискриминация) – броят на момичетата гръмко
доминираше над седемте ни кротки и добри момчета. Обикновено проблемите идваха
от женската страна и често създаваха главоболие на горките ни класни
ръководители, които направо си мечтаеха за клас само от момчета. Но определено
имаше страхотни и незабравими моменти. Например, един много фрапантен и забавен
спомен ми се е запечатал в съзнанието от часа по биология. Госпожата изпита
едно момиче, но тя не беше подготвена и трябваше да й пишат двойка. Тогава тя
каза: „Госпожо, моля Ви, не ми пишете двойка!“, а госпожата отвърна: „Ще ти
пиша колкото си искам!“.
А с г-жа Гошева математиката винаги
беше по-забавна. Помня и колко ни беше страх да ни изпитват по история –
госпожата винаги се намираше в затруднение кого да посочи. Много приятен спомен
бяха също допълнителните модули по физическо сред природата, разходките сред
гората бяха много освежаващи. Помня, че участвах в състезание по колоездене и
завоювах първо място – още си пазя медала.
Друг приятен спомен беше участието в олимпиади
по различни предмети – даже в девети клас бях се записала на пет. Печелих
награди на областни кръгове по философия, по литература също добре се отсрамвах
(специални благодарности на г-жа Джонева!).
Страшно добра инициатива от страна
на училището беше да ни подарява книги за получени първи, втори и трети места на
областните кръгове – след време книгата на английски за „Мините на цар Соломон“
ми влезе в употреба, когато трябваше да превеждаме 150 страници по практически
английски в университета. Мил спомен е и самата сграда, определено се различава
от всички други училища с проста правоъгълна форма – все пак е строена за
дворец.
Къде учиш/ работиш в
момента?
Завърших Приложна
лингвистика с английски и немски език. Паралелно с това придобих и свидетелство
за учител по английски език. В момента съм в процес на завършване на
магистратура (Превод и съвременна англоезична литература), като ми остава да
напиша дипломната си работа. Иначе, работя от вкъщи като младши специалист
обработка на данни в отдел Due Diligence към
софийска компания, занимаваща
се с интелектуални услуги, и много ми харесва. Мисля, че това е бъдещето – да
не трябва да бързаш рано сутрин да не изпуснеш автобуса за работа или просто да
не закъснееш да се логнеш навреме. Намалява се трафика, не харчиш за транспорт
или обяд на центъра през обедната почивка. Много е удобно – просто ставаш от
леглото, отиваш в съседната стая, сядаш на лаптопа и започваш.
Колко езика говориш и
изучаваш/ работиш ли с други чужди езици? Как ги използваш в обучението си/работата
си?
Говоря и пиша свободно на
английски език, немският ми е на задоволително ниво. А имам и базови познания
по испански език, благодарение на това, че в девети и десети клас се записах на
СИП по испански. Имахме страхотна преподавателка, г-жа Филипова, и беше много
интересно и полезно. Още помня много неща като лексика или граматика, нищо че
не го практикувам.
В работата си използвам
английски и немски, като главната ми задача е да търся информация на двата
езика, да чета статии и да ги резюмирам на английски. Мисля, че никога не бих
могла да имам такава работа сега, ако не се бях записала да уча в ЕГ „Д-р Петър
Берон“. Не съм ходила никога на частни уроци по английски или по немски, затова
не мога да кажа от опит колко се научава там, но със сигурност мога да кажа, че
училището дава всички необходими знания, само е нужно да внимаваш, да си
последователен и прилежен. Няма да забравя една реплика на г-жа Замфирова, че всъщност,
човек осъзнава колко малко знае даден език, когато се опита да каже или обясни
нещо. Абсолютно права се оказа. Но местните, с които говориш, веднага ще ти
помогнат с търсената дума след като им я обясниш с по-прости думи. Имахме не
една куриозни ситуации с моята приятелка, с която заедно ходихме на бригада две
години подред в САЩ. Например, когато бяхме в самолета за Ню Йорк, попитах
стюардесата къде е тоалетната като използвах думата „lavatory“ (нали
в училище бяхме учили британски английски), но тя ме погледна неразбиращо, и
след няколко секунди се сети и каза: “Oh, you mean the restroom! It’s
down the corridor on the right!” (и
имаше още много подобни).
Как се насочи към тази
специалност/професия/ сфера?
Интересът ми към езиците се
получи по естествен начин – първият ми сблъсък с чужд език беше в пети клас с
немски. Дали заради добрата госпожа или заради самият език, не мога да кажа, но
определено ми беше интересно. Но имаше и един ключов момент – когато се
колебаех в коя гимназия да кандидатствам, сестра ми ме посъветва да отида в
езиковата, защото в новото време вече е задължително да знаеш поне един чужд
език, за да имаш след това избор от различни и хубави професии. Попитах едно
момиче, което тъкмо завършваше ЕГ, дали е доволна, и тя ме увери, че това е
най-добрият избор. Само че когато започнах, нямах равен старт с останалите –
никога преди това не бях изучавала английски. Започнах от нулата. Обаче много
се стараех и отделях повече време. Така, от учене на азбуката, местоименията и
сричане с неправилно произношение, в края на учебната година аз вече можех да
пиша самостоятелно есе от 200 думи на английски език! За мен това беше голям
личен подвиг. Всичко това дължа на г-жа Радостина Георгиева, която ни водеше
всички часове в осми клас. Г-жо, поклон и голямо благодаря!
Относно университета и
работата - за избор на специалност въобще и не се замислих, знаех, че
най-интересно ми е във филологическата сфера. А работата с езици е естествена
последица от това. Напоследък открих и че ровенето в корпоративна информация
също е любопитен процес за мен.
Промени ли се мирогледът ти
след завършване на Езикова гимназия и ако да как?
Сигурна съм, че се е
променил, защото ние израстваме като личности през тези години. От несигурни и
неориентирани, се превръщаме в млади хора със собствена позиция по житейски и
всякакви други въпроси. Виждаме лоши и добри примери и си вадим заключения.
Преживяваме първи разочарования или страхотни изненади. Във всеки случай, това
е един много важен период, който до голяма степен очертава пътеката на нашия
живот. Знанията от училище са много важни и полезни без значение какво поприще
изберем впоследствие. Без тази солидна основа, би ни било безкрайно трудно да
се реализираме. Лично за себе си разбрах тогава, че човек не бива да се
страхува от непознатото и да рискува. Трябва да преодолее неувереността си,
защото другите с нищо не са по-различни от него и успехът зависи само от теб и
колко усилия полагаш за него. А и изпитанията после се оказва, че не са толкова
трудни. Нещо повече – когато се изправиш срещу страха си и го победиш, ставаш
по-силна личност. Всъщност, най-страшното е въобще да не се опиташ.
Реализира ли мечтите си по
отношение на кариерата, която градиш/ специалността, която изучаваш?
Нямам ясен спомен да съм
мечтала силно за определена професия (освен в първи клас, когато исках да стана
певица),
но без колебание, мога да заявя, че изключително харесвам сегашната си работа,
нищо че не съм подозирала, че ще правя точно това. Просто се оставих на
течението и не сбърках. Това подкрепя убеждението ми, че нищо не е случайно в
живота – това, което е предопределено за теб, ще се случи в най-подходящия
момент. Една от хубавите страни на работата ми е, че всеки ден правя и чета
нещо различно – не е еднообразно и монотонно като счетоводителската работа
например. Това поддържа мозъка свеж и всеки ден научавам нови неща. Не е нужно
човек да търси реализация в чужбина – България все още предлага прекрасни
възможности за младите и можещи хора, каквито произвежда нашето училище. Да не
говорим, че колкото и време да живееш в чужбина, за местните винаги ще бъдеш
имигрант.
През 2019 г. Езикова
гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето
създаване, какво би посъветвала настоящите ученици на Езикова гимназия и какво
би пожелала на учителите?
Като
дъщеря на учител съм солидарна към всичко, което се случва в сферата на
образованието. Затова знам, че изобщо не им е лесно – постоянно се въвеждат
нови и нови излишни бумащини, доклади, портфолиа и обяснения за писане, и какво
ли не още. Едва им остава време да се посветят истински на знанието и на
учениците си. Те са същински бойци на арената на съвременното образование.
На
нашите скъпи учители, които буквално са дарили младостта си и цялата си
енергия, за да ни научат на нещо, пожелавам да бъдат силни, да се борят за
справедливост, да не се отказват лесно, да се опитат да запазят позитивното
мислене и усмивките си, и да не забравят детското в себе си. Да не се отказват
от каузата, защото без тях, всички ние, и най-вече бъдещото поколение, сме
обречени. В Япония учителската професия е най-уважаваната, защото тя дава
началото на всички останали.
А
на учениците пожелавам да бъдат любознателни, да се опитат да се вслушват в
думите на своите преподаватели, защото в крайна сметка те са там заради тях –
да им предадат знанията си за науката и живота – а те не са никак малко. Стремете
се да запомните колкото се може повече неща, защото сега мозъците ви още имат
капацитет да запомнят по-голям обем от информация (неслучайно в тази възраст е
предвиден най-много материал). След няколко години човек започва да забравя все
повече и когато учи нещо ново, му е по-трудно да го запомни. Избирайте
кариерата си по това колко ви е приятно да се занимавате с нея, защото ако
изберете професия по други причини, всеки работен ден ще бъде мъчение за вас.
Бъдете добри един към друг, не оставяйте лоши чувства помежду си, защото те
могат да останат такива за цял живот и само ще ви причиняват горчивина.
Прощавайте си грешките, приятелството е по-важно. След десет години ще
осъзнаете колко е важно да имаш около себе си една шепа хора, на които знаеш,
че можеш да разчиташ. Усмихвайте се повече! Пожелавам ви да ви се случват само
най-страхотни неща в бъдеще! На добър час!
Коментари
Публикуване на коментар