Здравей! Представи се на
читателите на ЕГ Таймс!
Здравейте! Аз съм Надежда и съм
на 25 години. Сестра съм на Христо Велинов от тазгодишните абитуриенти. Завърших 12a клас през 2012г. с английски и
немски с класни ръководители г-жа Джонева, г-жа
Атанасова и г-жа Сарафска през
годините.
Къде те заварваме с това интервю?
Тъкмо приключих тренировка след
работа и развълнувано бързах да се прибера, за да седна с чаша чай да си върна
доза прекрасни спомени от милото училище, отговаряйки на въпросите (докато на
заден фон боботи телевизорът с „Игра на тронове”- повтарят всички сезони по HBO
преди премиерата на новия следващата седмица – нямам търпение!)
Какви са спомените ти от Езикова
гимназия? А кой е най-яркият ти спомен?
Винаги си спомням с топло чувство
и носталгия за прекрасните ми три години в ЕГ.
Щом си помисля за училището и
класа, първата картина, която изплува в съзнанието ми, са големите бели
прозорци в стаята, на които бързахме да накацаме веднага щом бие звънеца. Под
тях беше парното и именно там се топлехме, докато навън се виждаше как пада
снега. Лятото пък направо можех да хвана тен през стъклото, а есента от
прозорците се разкриваше разкошна пъстра гледка! Винаги имах усещане за уют в
стаята, което се зароди още през първите ми дни като заек. Често се сещам и за
моменти със съучениците ми (предимно момчетата), в които се е развихряла
страшна лигавщина и всички сме се заливали от смях редом с учителите, но някак всичко винаги е било в
рамките на взаимното уважение и разбиране. Знаехме къде е границата между
приличния майтап и грозното поведение и са изключително малко случаите, в които
сме я прекрачвали и сме се държали несправедливо към учителите (за което винаги
сме съжалявали в последствие, но – тийнейджъри, какво да се прави). Горда съм,
че бях част от такъв клас – страхотна А-паралелка!
Къде учиш/работиш в момента?
В 11 и 12 клас учих в Англия,
което ми отвори много врати за развитие. Все пак исках да се върна в България и
тук завърших българска филология. Така вече от седем години работя като учител
по английски език, минавайки през няколко от най-престижните учебни заведения в
София и съм щастлива да заявя, че нашата Езикова гимназия не отстъпва по ниво,
благодарение на всеотдайните учители!
В момента работя в American-English Academy
като главен учител на предучилищната група. Обучението и въобще ежедневието ни
тук преминава изцяло на английски език. Обожавам да работя именно с тази
възраст понеже са искрени и чисти, доста енергични и предизвикателни като
поведение, но резултатите накрая са много очевидни. Да видиш как в края на
годината четат на два езика и смятат самички, а септември си ги взел мънички и
неориентирани – безценно е! Истинско щастие е да можеш да им дадеш първите
стъпки в ученето!
Колко езика говориш и изучаваш/ работиш
ли с други чужди езици? Как ги използваш в обучението си/ работата си?
Работя изцяло на английски. За
съжаление, не усъвършенствах немския до такава степен, но имам доста стабилни
основи и се старая да не го забравям. В предучилищната ми група нивото на
английски е задоволително, но децата са малки и говорят с много граматически
грешки. Затова извън училище давам частни уроци на по-големи ученици и така
поддържам и своето ниво. В допълнение, ежедневно практикувам разговорно с много
от колегите и директорите ми, които са native speakers.
Как се насочи към тази
специалност/професия/сфера?
Преподаването започна само като
временен вариант или първа работа. Връщайки се от Англия не успях да запиша
специалност в университета в нужните срокове и реших, че щом няма да уча една
година, поне искам да работя. Фактът, че вече седма година го правя с желание и
удоволствие за мен говори, че явно това е било моето призвание, макар и не
изцяло планирано и преследвано като детска мечта.
Промени ли се мирогледът ти след
завършване на Езикова гимназия и ако да – как?
След гимназията разбрах, че мама
и тате са били прави да казват, че това са най-хубавите години от живота –
най-безгрижни, споделени с много приятели и все още близо до семейството.
Годините на изграждане като интереси и ценности, на порастване, на отговорност
за първите важни решения относно бъдещето. „Границите на моя език са границите
на моя свят” се оказа толкова вярно в живота на големите – и не само относно
чуждите езици, а въобще относно способността да говориш на многото езици на
различието – различни хора с различни мнения, различни обстоятелства и различни
ежедневни предизвикателства. Гимназията е първото място, което ти показва колко
многоцветен е света и колко широко скроен трябва да бъдеш, за да вирееш
щастливо в него.
Реализира ли мечтите си по
отношение на кариерата, която градиш/специалността, която изучаваш?
Тъй като професията ме намери
сама, не говорим за мечта изначално. Но с времето все повече мечтая да бъде все
по-добра и удовлетворена в това, което реша да правя. А аз решавам да правя
много неща – освен преподаването на английски се занимавам и със спорт и
интериорен дизайн. От две години съм инструктор по Piyo – кондиционни
тренировки, целящи сила и гъвкавост, а от една година се занимавам все повече с
интериорен дизайн, тъй като това е семейният ни бизнес. Завърших курс и сега
във всяка свободна минута карам стаж в Дизайн студио в София. За момента не бих изключила никое от тези
неща от живота си, макар че се натоварвам повече. Просто във всяко от тях
успявам да развивам различни свои умения и това ме поддържа целеустремена.
През 2019г. Езикова гимназия „Д-р
Петър Берон”, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво би
посъветвала настоящите ученици и какво би пожелала на учителите?
Основният ми съвет към учениците
е да уважават учителите и родителите си! Колкото и за пораснали да се мислят
вече, нямат представа какво ги чака в истинския живот – повярвайте ми, и аз бях
от тийнейджърите всезнайковци! Възрастните хора до вас говорят от позицията на
опит, мъдрост и смирение. Не забравяйте, че един ден и вие ще сте на тяхно
място, ще носите отговорности и ще се раздавате (независимо като учители или
родители) за едни по-малки същества – представете си как бихте искали да се отнасят те към вас и се дръжте именно така
към хората, които уважавате и обичате. Възрастта и хормоните не за всичко могат
да са извинение, поемайте отговорност за действията си! И още един съвет за
тийнейджърите в другата крайност – тотално уплашените и незнаещите какво искат
и правят – СПОКО! Аз съм на 25 и също често не знам много неща. Животът не
можеш да го предвидиш и контролираш. Просто вярвайте, че всяко нещо рано или
късно се оказва за добро!
А на учителите си отправям голямо
БЛАГОДАРЯ и им пожелавам учениците да послушат гореописания ми съвет!
Коментари
Публикуване на коментар