Здравейте! Представете
се на читателите на ЕГ Таймс!
Здравейте, аз съм
Николет Асенова от випуск 2010 на Езикова гимназия Д-р „Петър Берон“. Благодаря
за поканата!
Къде Ви заварваме с това интервю?
Поканата получавам на
едно чудесно пътешествие с приятелки из Швейцария.
Какви са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой е
най-яркият Ви спомен?
Годините, прекарани в
гимназията, бяха прекрасни и определено много важни за формирането на
„човечето“ в мен. Като дете пристигнало от друг град, началото беше малко
трудно, но мисля, че бързо се вписах. А след това – всичко беше низ от емоции,
приятелства, уроци.
Най-ярък спомен нямам, помня всичко и се сещам за него с усмивка.
Най-ярък спомен нямам, помня всичко и се сещам за него с усмивка.
Къде работите в
момента? Как се насочихте към тази специалност/професия/ сфера?
След училище ме приеха
в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност Туризъм, след
прекрасната подготовка на г-жа Донка Стоянова и г-жа Милена Замфирова.
След това завърших магистър Управление на човешките ресурси, отново в СУ и от тогава се развивам в тази сфера. В момента работя като Мениджър човешки ресурси в една френска софтуерна компания.
И двете ми образования са свързани с много общуване, много динамика и отразяват мен като човек. Може би работата ми ме намери самa.
След това завърших магистър Управление на човешките ресурси, отново в СУ и от тогава се развивам в тази сфера. В момента работя като Мениджър човешки ресурси в една френска софтуерна компания.
И двете ми образования са свързани с много общуване, много динамика и отразяват мен като човек. Може би работата ми ме намери самa.
Колко езика говорите и работите ли с други чужди езици? Как ги използвате в работата
си?
Работя основно на
английски език и от време на време използвам малко френски. В университета учих
испански език и съм си запазила място за него в моя „to do” лист.
Промени ли се мирогледът Ви след завършване на Езикова
гимназия и ако да как?
Със сигурност. Спомням
си какви планове крояхме със съучениците ми в 12-ти клас и колко лесно
изглеждаше реализирането им. Оказа се, че не е съвсем така. Но човек се учи от
всеки етап от живота си, развива се, расте.
Реализирахте ли мечтите си по отношение на кариерата, която градите?
Краткосрочните цели до
голяма степен успях да постигна, за дългосрочните има още време. Вярвам, че
когато човек истински желае нещо и е готов да работи за него, нещата се случват
– и в професионален, и в личен план.
През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр.
Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво бихте посъветвали настоящите ученици на Езикова гимназия и какво
бихте пожелали на учителите?
Честити тридесет и нека
се множат!
Учениците мога да
посъветвам да бъдат търпеливи, упорити и да не бързат да пораснат. В
последствие ще разберат колко хубаво е да ходиш на училище! Да се отнасят с
уважение към своите преподаватели. Да бъдат верни на себе си, да бъдат
любопитни, будни и да не спират да учат, защото това е процес, който продължава
цял живот.
И няма такова нещо като „тоя предмет аз никога няма да го използвам в живота!“
И няма такова нещо като „тоя предмет аз никога няма да го използвам в живота!“
На прекрасните
преподаватели ще пожелая най-вече здраве! Бъдете все така отдадени на това да
превръщате децата в човеци. Запазете енергията, добротата и търпението си.
Благодаря ви за всички уроци!
Коментари
Публикуване на коментар