ИНТЕРВЮ С НЕЛИНА КЕРИНА, ВИПУСК 2010

Здравейте! Представете се на читателите на ЕГ Таймс!

Здравейте! Казвам се Нелина Керина, възпитаничка на Езикова гимназия ”Д-р Петър          Берон“,випуск 2010

Къде Ви заварваме с това интервю?

Вкъщи, наслаждавам се на малкото време, което имам за себе си хаха

Какви са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой е най-яркият Ви спомен?

Спомените ми от онези години, които всъщност сега като се замисля бяха и най-хубавите, са много и всичките до един прекрасни. Всеки ден беше изпълнен с много емоции, повечето от които сега дори и да искам, не мога да изпитам. Например, никога вече няма да изпитам тръпката от това да знам, че днес трябва именно мен да изпитват и въпреки това не съм си научила хубаво материала хаха. Дори и тези моменти на притеснение са оставили в мен толкова ярка следа, че сега като се сещам и разказвам, усещам в стомаха си онези „пеперуди“.

Къде работите  в момента? Как се насочихте към тази специалност/професия/ сфера?  

В момента съм в отпуск по майчинство, имам прекрасен син на почти две годинки, за който се грижа с удоволствие. Иначе работя в сферата на фармацевтичния бизнес, магистър- фармацевт съм. Към тази професия се насочих в ранни детски години, запали ме баща ми, който е лекар. Винаги съм знаела, че искам да завърша Медицински университет, по-късно установих, че фармацията и всичко свързано с нея е интересно за мен. Беше труден и дълъг път, но бих казала, че всяко усилие си заслужаваше!

Колко езика говорите и работите ли  с други чужди езици? Как ги използвате в работата си?

В работата си най-често ми се е налагало да използвам английски език. Френският език също не ми е чужд, но за съжаление не го използвам толкова често и бих казала, че доста от нещата, които научих в гимназията вече съм забравила.

Промени ли се мирогледът Ви след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

Оо, разбира се! Със завършването на гимназията, завършва и етапа от живота, в който все още ни е позволено да се наречем „деца“. Настъпва моментът, в който малко или много трябва да започнем сами да поемаме отговорности и да изберем пътя, по който искаме да тръгнем. Един ден се събуждаш и осъзнаваш, че „не всичко, което лети се яде“ хаха, осъзнаваш че живота сам по себе си е една голяма отговорност.

Реализирахте ли  мечтите си по отношение на  кариерата, която градите?

Мисля, че на този етап бих дала положителен отговор на този въпрос. Казвам на този етап, защото е хубаво човек никога да не спира да мечтае. Все пак от мечтите се раждат целите, а представете си, ако нямаме цел в живота, какво бихме правили и за какво бихме живели.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  бихте посъветвали  настоящите ученици на Езикова гимназия и какво бихте  пожелали  на учителите?

Честит юбилей! Настоящите възпитаници на гимназията бих посъветвала на първо място да бъдат себе си, да отстояват позициите си и да бъдат любознателни! Слушайте учителите си, защото те са хората, които ви дават най-святото, а именно знанието! Уважавайте ги, бъдете отворени към това, което ви казват, защото във всяка тяхна дума се крие смисъл, който сега може и да не разбирате, но в бъдеще със сигурност ще разберете! На учителите желая да бъдат все така всеотдайни към професията си и никога да не забравят колко важна е тя за нас, за бъдещето ни и за целия свят!