ИНТЕРВЮ С ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ, ВИПУСК 2010

Здравей! Представи се на читателите на ЕГ Таймс!

Здравейте! Казвам се Любослав Костов и завърших ЕГ „Д-р Петър Берон“ през 2010 г. в паралелка с изучаване на немски и английски език.

Къде те заварваме с това интервю?

Вкъщи, тъй като днес е неделя и е почивен ден. Радвам се, че имам възможността да се включа в тази прекрасна инициатива, която организирате, относно онлайн интервютата с настоящи и бивши възпитаници на гимназията!

Какви са спомените ти от Езикова гимназия? А кой е най-яркият ти спомен?

Спомените са много и колкото повече започвам да мисля за този период, толкова повече неща се сещам. Периодът на обучението им обхващаше годините от 2005 до 2010 г. Обикновено повечето хора помнят началото и края, просто защото мозъците ни са така устроени и моментите на първия и последния учебен ден най-силно за запечатват в съзнанието. Аз почти не помня своя първи учебен ден в ЕГ, както и последния. За сметка на това помня всички онези малки моменти, които се повтаряха N-на брой пъти през годините. Аз гледам на Езикова гимназия като един процес, който се случваше постепенно, поетапно, но сигурно.

Къде учиш/работиш в момента?

След ЕГ животът ми се разви динамично. През 2014 г. завърших бакалавърска степен по макроикономика в УНСС, а през 2016 г. завърших и магистратура отново в УНСС. Тази година завърших своята докторантура по Политическа икономия с дисертационен труд в областта на производителността на труда и работните заплати. Точно тази дисертация е и най-голямата ми гордост. Успях да изведа два научни приноса в икономикса, които бяха успешно признати в цяла Европа. През 2015 г. и 2016 г. направих две специализации в Торино (Италия) и в Мадрид (Испания). Имам повече от 20 публикувани научни статии на български, английски и немски език.

В момента работя в най-голямата неправителствена организация в България, която защитава правата на работниците и служителите. Член съм на две парламентарни комисии в Народното събрание и участвам всяка година в изготвянето на Закона за Държавния Бюджет на Република България. Член съм и на работната група в Министерство на икономиката относно изготвяне на стратегия на България за преход към Четвъртата индустриална революция. Когато ми остава свободно време, преподавам макроикономика на студенти 1-ви и 2-ри курс в УНСС, София.

Колко езика говориш и изучаваш/работиш ли с чужди езици? Как ги използваш в обучението си/работата си? 

Говоря свободно английски, немски и  не толкова добре турски език. За мое щастие, имам възможността постоянно да ги практикувам. От четири години съм член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в Брюксел, който е консултативен орган към Европейската Комисия. Точно поради тази причина и постоянно пътувам. С интерес научих и че друга българка, която заема по-висок пост в управлението на ЕС, е била възпитаничка на ЕГ – г-жа Мария Габриел. Това е доказателство за фундамента, който ЕГ полага като основа за бъдещото развитие на своите възпитаници. Практическата полза от наученото в ЕГ, наистина е безценна!

Как се насочи към тази специалност/професия/сфера?

Съвсем случайно. Първите години в университета въобще не ми харесваше материята, която изучавам. След което се наложи да прочета 5 пъти един и същ учебник по макроикономика, защото ме бяха скъсали на редовната изпитна сесия. След като прочетох 5 пъти този учебник, материята започна да ми харесва и започнах да я преследвам. При мен нещата не станаха от първия път и ако не ме бяха скъсали на онзи изпит, може би никога нямаше животът да ме насочи в тази посока. Тук в пълния смисъл важи поговорката „Всяко зло за добро“!

Промени ли се мирогледът ти след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

Да. Няколко пъти изграждах в себе си мирогледи, след което много бързо сам ги развенчавах. В момента съм на петата или шестата вълна от промяна на принципите и инфраструктурата, върху която е изградено поведението ми. Аз смятам, че това е съвсем нормален процес. Докато човек е млад, негово задължение е да идеализира и развенчава кумири, да вярва и да се отрича от определени неща. Само по този начин ще намери своя път сред милиони други.

Реализира ли мечтата си по отношение на кариерата, която градиш/специалността, която изучаваш?

Ако трябва да отговоря на база това което съм постигнал и годините на които съм в момента, то отговорът ще бъде: Категорично да. Може би дори съм ги надминал. Имам много други цели, но те са за един по-късен етап в моята професионална кариера. В момента съм щастлив. Винаги политиката и историята са ме привличали (още от времето прекарано в ЕГ). В момента имам реалната възможност да формирам икономическата политика на страната ни и да участвам във вземането на важни решения на всякакви нива. Ще дам конкретен пример, който пряко ще засегне и ЕГ съвсем скоро: В момента заедно с министъра на образованието г-н Красимир Вълчев и с г-жа Мария Габриел обсъждаме стъпки за подобряване на дигиталната компетентност на учителите и учениците във сферата на средното образование. Изготвяме варианти и се борим колкото се може повече европейски средства да бъдат отпуснати за тази цел в рамките на следващата многогодишна финансова рамка 2021 – 2027 г. Считам, че дигиталното образование заедно с езиковото са двата ключови елемента, които ще са необходими в нашето съвремие. Съвсем скоро и ЕГ ще има възможността да бъде бенефициент по тази нова дигитална програма, която разработваме.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“ гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво би посъветвал настоящите ученици на Езикова гимназия и какво би пожелал на учителите?

На първо място, нека е честит 30-годишният юбилей на Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“. Това е дълъг период и немонетарният принос, който ЕГ е донесла на гр. Кюстендил и на България, е огромен. Моят съвет към настоящите ученици е да не спират да се развиват и усъвършенстват. Нека бъдат горди, че са възпитаници на ЕГ. 

На второ място, пожелавам на учителите да са все така търпеливи и подхождащи с професионализъм, както е било винаги. Специални поздрави на г-жа Елена Мирчева!  

Завършвам с цитат с който Хегел започва „Феноменология на духа“, а именно: „Совата на Минерва, започва своя път на здрачаване!“. В този дух, наученото трябва да престои и да бъде осъзнато след време, за да бъде правилно оценено.