ИНТЕРВЮ С ХРИСТИАН ВАНЕВ, ВИПУСК 2009

Здравейте! Представете се на читателите на ЕГ Таймс.

Здравейте, казвам се Христиан, завърших през 2009г., времето измина бързо нали, някои от учителите ме помнят сигурно?

Къде Ви заварваме с това интервю? 

В момента съм на работа, скучно ми е и реших да направя нещо различно от това да си гледам телефона както моите колеги са обикновено забили, хора комуникирайте, споделяйте, смейте се, животът не е само работа!

Какви са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой е най-яркият Ви спомен?

И добри и „лоши“- първи час история – 7:30 сутринта, не си спал, защото си висял на компютъра до 3 да си играеш игри с приятелите или да си пишеш с някое момиче- не си на ред за изпитване, но винаги те питат. Или пък математика рано сутрин – кой за бога го изготвя този график? Хубавото е, че веднага изписвам 8^-и закон на Питагор  Е=mc²
Добрите – мисълта, тръпката да се видиш с приятелите си, вечното търсена на гъба от съседните класове, кривото писане с тебешир по дъската, което виждаш чак след като си седнеш, тишината след като учителката попита дали всичко е ясно до момента. Най-яркият- постановката „Friends” в 12 клас, в която участвах, моля ви не я споделяйте, всички сме неадекватни хаха.

Къде работите  в момента? Как се насочихте към тази специалност/професия/ сфера?

В момента работя за една компания, която работи за друга компания, която има клиенти, които имат крайни потребители, препродали стоката си на 9-ти лица или по-накратко в “BPO” сферата.

Доброто ми владеене на английски език е главен виновник за това и желанието ми да добия нов опит в интересна за мен сфера.

Колко езика говорите и работите ли  с други чужди езици? Как ги използвате в работата си?

Английски, „спанглиш“ и разбирам (когато чета) малко френски, но в CV-то ми всичко е C2. Основно използвам английски в работата си през последните 10 години, но все още се опитвам да подобря и останалите два.

Промени ли се мирогледът Ви след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

Разбира се, пораснах, или поне така си мисля. Осъзнах за много от нещата, които ме притесняваха или вълнуваха тогава, че нямат много голямо значение, въпреки че ме изградиха като човек малко или много.

Реализирахте ли  мечтите си по отношение на кариерата, която градите?

Все още не, продължавам да търся своето място, но не съжалявам, всичко до момента ми е било от полза. Опитвам да се стремя към малките мечти – да се видя със стар приятел, да опитам шоколадова торта или ново отлежало уиски, или пък да си направя селфи с баба и дядо.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  бихте посъветвали  настоящите ученици на Езикова гимназия и какво бихте  пожелали  на учителите?

Учениците бих посъветвал да се интересуват повече от развиващия се свят глобално, светът е по-голям от колкото си мислят, но и също толкова малък, и да не спират да се обогатяват за българското. На учителите пожелавам да бъдат учители-приятели, да не забравят, че и те са били ученици, и да изпозлват репликата „Май ти липсват първите 7г.“ по-рядко- липсват им много неща, с които можете- помагайте!