ИНТЕРВЮ СЪС СИМОНА ЙОВЧЕВА-ХАДЖИЕВА, ВИПУСК 2009

Здравейте! Представете се на читателите на ЕГ Таймс!

Казвам се Симона. На 28. Юрист. Завърших ЕГ през 2009г. Обичам пътуванията планинарството, ски, книги, рисуване...

Къде Ви заварваме с това интервю?

На прибиране от малко пътешествие. Този път дестинацията беше балканска - Сърбия и Хърватия с кола.

Какви са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой е най-яркият Ви спомен?

Имаше безброй хубави моменти.. с най-голямо умиление обаче се сещам за часовете по математика при г-н Киров, изцапаните му с тебешир ръце и хилядите пъти, в които чувах “Йовчева, хайде пак на дъската”. До тогава изобщо не обичах математика.. С такъв учител човек обиква най-странни неща, дори и математиката!

Къде работите  в момента? Как се насочихте към тази специалност/професия/ сфера?

Завърших Право през 2015г. в Юридическия факултет на Софийския университет. Веднага след това взех успешно изпита за адвокатска правоспособност. Работих за две американски компании, а в момента работя в правния отдел на  компания, собственост на белгийската банково-застрахователна група КВС.

Колко езика говорите и работите ли  с други чужди езици? Как ги използвате в работата си?

Говоря свободно английски език, което в днешно време дори не мисля, че е плюс, а по-скоро необходимост във всяка сфера. Използвам го в работата си ежедневно в комуникация с партньори и с белгийските ми колеги. Английският език дава свобода във всяко отношение.

Говоря и немски език на работно ниво. Предната ми работа беше за американска компания на швейцарския пазар, където немския и английския вървяха ръка за ръка. В която и сфера да се развива един млад човек, владеенето на езици е огромно предимство. Така че, скъпи ученици, не се разсейвайте в часовете по английски/немски/испански…

Промени ли се мирогледът Ви след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

Разбира се! Мирогледът се променя и дооформя многократно /всъщност ако това не се случи, значи нещо не е наред/. Аз се научих да ценя себе си и времето си. Обичам да оползотворявам времето, включително и за почивка. Научих се да си почивам, да се радвам на спокойствието на двора у нашите, на разходката с кучето, научих се да си угаждам. А това всъщност е много важно!

И в крайна сметка всичко се свежда до това да си доволен от работата, която вършиш всеки ден, и да си щастлив, когато се прибереш вкъщи и прегърнеш човека, който те чака за вечеря.

Реализирахте ли  мечтите си по отношение на  кариерата, която градите?

Правото не е подлежало на съмнение като избор. Дали баща ми като юрист несъзнателно ми е повлиял, не знам (той отрича), но не съжалявам никак. Чувствам се удовлетворена, харесва ми динамиката, това, че всеки ден е различен и се сблъскваш с нещо ново, за което трябва да намериш решение. Има, разбира се, още много какво да се постига, но си мисля, че съм добра в това, което правя, а щом нещо, в което си добър, ти и харесва - то е твоето нещо.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  бихте посъветвали  настоящите ученици на Езикова гимназия и какво бихте  пожелали  на учителите?

Ясно е, че учителската работа в днешно време не е достатъчно ценена. А трябва! За да имаме добри учители обаче, трябва да им поднесем необходимото уважение, не само на празника на училището, не само на 24-ти май, а всеки ден, при всяка среща. Така че, мили мои учители, бъдете все така одухотворени, търпеливи, но и строги, за да имаме още много успешни випуски, благодарение на Вашите усилия.

Вместо на учениците, бих искала да пожелая на техните родители да бъдат добър пример за своите деца и заедно с учителите да изградят у тях личности. Без тяхната намеса, дори най-добрият учител е безсилен.