ИНТЕРВЮ СЪС СИЯНА ПЕТРОВА, ВИПУСК 2009


Здравейте! Представете се на читателите на ЕГ Таймс!

Здравейте! Аз съм Сияна, випуск 2009.  Амбициозна, работохоличка, вечно гонеща „перфектния резултат“.

Къде Ви заварваме с това интервю?

Тъкмо се прибрах от работа след поредния ден в офиса и овъртайм.

Какви са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой е най-яркият Ви спомен?

Спомените ми от гимназията са много ярки – и добри, и лоши. Бях доста див тийнейджър (само госпожа Донка Стоянова знае колко). Помня приятелствата от гимназията, помня колко обичах учителите си, въпреки че често ги ядосвах.

Един от най-ярките ми спомени е как накрая на една учебната година госпожа Стоянова ни раздаваше бележниците и давайки ми моя ми казва: „Сияна, не знам как успяваш да манипулираш всички учители и не слушаш никого, и въпреки че си с най-много отсъствия в класа, пак завършваш с пълно отличие!“. Много я ядосвах, но днес знам, че за много неща е била права.
Този спомен ми е много ярък и си го спомних наскоро в момент, когато единият ми мениджър напускаше и на срещата с новия ми мениджър ме „предаде“ на него с думите „Сияна е неподатлива на мениджмънт, не следва правила и насоки, но винаги можеш да разчиташ, че ще намери неин си начин да се справи с всяка ситуация“. Много ми напомни на отношението на моите учители към нас. Мисля, че в гимназиалните години училите ни „виждат“ и разбират неща за нас, които осъзнаваме сами за себе си години по-късно. И винаги съм била благодарна, че всички мои учители от гимназията винаги са вярвали в мен и са ме подкрепяли, дори когато не съм го заслужавала напълно.

Къде работите  в момента? Как се насочихте към тази специалност/професия/ сфера?

В момента работя в най-голямата международна компания за клинични изпитвания на експериментални лекарства. Занимавам се с регулаторните аспекти на провеждането на клинично изпитване в България. Завърших Молекулярна биология в СУ и още по време на следването си бях изградила стратегия – да опитам първо с научна работа, ако не се получи – да поработя в болница, и ако това не е за мен – „продавам се на корпорациите“, така се шегувахме в университета. Осъществих си плана – поработих в институт по репродуктивна имунология към БАН, работих година в патологична лаборатория, и накрая стигнах до корпорацията. Много съм щастлива, че последвах точно този път, защото нямам никакви съжаления – опитах всичко, което имаше да се опитва и в крайна сметка намерих точното попадение за себе си.

Колко езика говорите и работите ли  с други чужди езици? Как ги използвате в работата си?

Ежедневната ми комуникация е почти изцяло на английски език, и писмено, и говоримо. Налага ми се обаче да пиша огромни писма до регулаторни органи в България, тъй че способността ми да пиша, добита от много развити съчинения и есета (благодаря, госпожо Янкова!), ми влиза в употреба също изключително често. В гимназията завърших клас с немски и английски език, но за съжаление не съм използвала немския от много години.

Промени ли се мирогледът Ви след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

В гимназията бях страшен бунтар и все изпитвах нужда да оспорвам правилата, най-често с поведение. С годините се успокоих, малко поне. Годините ни дават една по-трезва перспектива, която ни позволява да сме малко по-обективни.
В гимназията бях и доста песимистично настроена, докато сега мога да кажа, че чувствам  надежда и оптимизъм. Знам, че най-хубаво тепърва предстои и ме чакат много красиви приключения и интересни предизвикателства, както в личен, така и в професионален план.

Реализирахте ли  мечтите си по отношение на  кариерата, която градите?

Мечтите и стремежите ми се изменят с всяка изминала година, което намирам за доста положително развитие в живота. Мисля, че кариерното развитие на човек е един път, в който можеш да се разгърнеш изцяло и независимо като личност и индивидуалност. Дори и в моята ригидна на пръв поглед корпоративна среда винаги има място за креативност и новаторство. Щастлива от мястото, на което се намирам в момента, но знам, че ще продължа да се развивам, посоки много, светът е пред мен.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  бихте посъветвали  настоящите ученици на Езикова гимназия и какво бихте  пожелали  на учителите?

Пожелавам на учителите да не спират да предизвикват учениците си да бъдат най-добрата версия на себе си, да не спират ги подкрепят, стимулират и разбират.
На учениците пожелавам да бъдат смели в търсеното на пътя си, да бъдат борбени и винаги да вярват в себе си и в положителното в света.
Никога не спирайте да се надявате и да мечтаете! 




Коментари