Здравейте! Представете се на
читателите на ЕГ Таймс!
Здравейте! Аз съм Сияна, випуск 2009.
Амбициозна, работохоличка, вечно гонеща „перфектния резултат“.
Къде Ви заварваме с това интервю?
Тъкмо се прибрах от работа след поредния
ден в офиса и овъртайм.
Какви са спомените Ви от Езикова гимназия?
А кой е най-яркият Ви спомен?
Спомените ми от гимназията са много ярки –
и добри, и лоши. Бях доста див тийнейджър (само госпожа Донка Стоянова знае колко). Помня приятелствата от гимназията, помня колко обичах
учителите си, въпреки че често ги ядосвах.
Един от най-ярките ми спомени е как накрая
на една учебната година госпожа Стоянова ни раздаваше бележниците и давайки ми
моя ми казва: „Сияна, не знам как успяваш да манипулираш всички учители и не
слушаш никого, и въпреки че си с най-много отсъствия в класа, пак завършваш с
пълно отличие!“. Много я ядосвах, но днес знам, че за много неща е била права.
Този спомен ми е много ярък и си го спомних
наскоро в момент, когато единият ми мениджър напускаше и на срещата с новия ми
мениджър ме „предаде“ на него с думите „Сияна е неподатлива на мениджмънт, не
следва правила и насоки, но винаги можеш да разчиташ, че ще намери неин си
начин да се справи с всяка ситуация“. Много ми напомни на отношението на моите
учители към нас. Мисля, че в гимназиалните години училите ни „виждат“ и разбират
неща за нас, които осъзнаваме сами за себе си години по-късно. И винаги съм
била благодарна, че всички мои учители от гимназията винаги са вярвали в мен и
са ме подкрепяли, дори когато не съм го заслужавала напълно.
Къде работите в момента? Как се насочихте към тази
специалност/професия/ сфера?
В момента работя в най-голямата
международна компания за клинични изпитвания на експериментални лекарства.
Занимавам се с регулаторните аспекти на провеждането на клинично изпитване в
България. Завърших Молекулярна биология в СУ и още по време на следването си
бях изградила стратегия – да опитам първо с научна работа, ако не се получи –
да поработя в болница, и ако това не е за мен – „продавам се на корпорациите“,
така се шегувахме в университета. Осъществих си плана – поработих в институт по
репродуктивна имунология към БАН, работих година в патологична лаборатория, и
накрая стигнах до корпорацията.
Много съм щастлива, че последвах точно този път, защото нямам никакви съжаления
– опитах всичко, което имаше да се опитва и в крайна сметка намерих точното
попадение за себе си.
Колко езика говорите и работите ли с други чужди езици? Как ги използвате в работата
си?
Ежедневната ми комуникация е почти изцяло
на английски език, и писмено, и говоримо. Налага ми се обаче да пиша огромни
писма до регулаторни органи в България, тъй че способността ми да пиша, добита
от много развити съчинения и есета (благодаря, госпожо Янкова!), ми влиза в
употреба също изключително често. В гимназията завърших клас с немски и
английски език, но за съжаление не съм използвала немския от много години.
Промени ли се мирогледът Ви след завършване
на Езикова гимназия и ако да как?
В гимназията бях страшен бунтар и все
изпитвах нужда да оспорвам правилата, най-често с поведение. С годините се
успокоих, малко поне.
Годините ни дават една по-трезва перспектива, която ни позволява да сме малко
по-обективни.
В гимназията бях и доста песимистично
настроена, докато сега мога да кажа, че чувствам надежда и оптимизъм. Знам, че най-хубаво
тепърва предстои и ме чакат много красиви приключения и интересни предизвикателства,
както в личен, така и в професионален план.
Реализирахте ли мечтите си по отношение на кариерата, която градите?
Мечтите и стремежите ми се изменят с всяка
изминала година, което намирам за доста положително развитие в живота. Мисля,
че кариерното развитие на човек е един път, в който можеш да се разгърнеш
изцяло и независимо като личност и индивидуалност. Дори и в моята ригидна на
пръв поглед корпоративна среда винаги има място за креативност и новаторство.
Щастлива от мястото, на което се намирам в момента, но знам, че ще продължа да
се развивам, посоки много, светът е пред мен.
През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър
Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво бихте посъветвали настоящите ученици на Езикова гимназия и какво
бихте пожелали на учителите?
Пожелавам на учителите да не спират да
предизвикват учениците си да бъдат най-добрата версия на себе си, да не спират
ги подкрепят, стимулират и разбират.
На учениците пожелавам да бъдат смели в
търсеното на пътя си, да бъдат борбени и винаги да вярват в себе си и в
положителното в света.
Никога не спирайте да се надявате и да
мечтаете!
Коментари
Публикуване на коментар