ИНТЕРВЮ С МАНОЛ КРЪСТЕВ, ВИПУСК 2007

Здравей! Представи се на читателите на ЕГ Таймс!

Здравейте! 😊 Казвам се Манол Кръстев, но повечето хора ме познават като Мани. Завърших през вече далечната 2007-ма година.

Къде те заварваме с това интервю?

В момента крада от времето, в което се предполага, че трябва да работя; попълвам данъчна декларация; дипля разни бумаги и слушам музика за фон на документалния хаос около мен…

Какви са спомените ти от Езикова гимназия? А кой е най-яркият ти спомен?

Спомените са много и от най-различно естество, но предимно са позитивни, свързани с много смях и добри приятелства, които смятам, че успяхме да запазим и до днес. 😊 Може би най-запомнящата се случка в училище, за която мога лично да свидетелствам, е онзи ден в 8-ми клас, когато някакъв нискочелен индивид–пироман беше сложил някаква бомбичка на вратата на класната стая от външната страна. Ние имахме час по немски език. Чу се шум отвън. Ж-жа Мицова реши да провери и отвори вратата – имаше КАБУУУМ. Не се разбра кой свърши магарията, но до края на учебната година нашият клас всяка седмица беше в различна стая. Май по-скоро ние го отнесохме...

Къде учиш/ работиш  в момента?

От почти пет години работя в една значителна по големина френска компания (Atos) като телекомуникационен инженер, което от своя страна няма нищо общо с вървящата към края си докторантура по социология в УНСС. Oh, well…

Колко езика говориш и изучаваш/ работиш ли с други чужди езици? Как ги използваш в обучението си/работата си?

В момента предимно работя с английски език, но нерядко ми се налага на използвам и познанията си по немски, като това зависи от националната принадлежност на клиентите, с които трябва да бъде осъществена комуникация. Най-често се налага да подготвям документация или да предоставям информация за по-широка публика, затова и по-чести използван е английският език в ежедневната ми работа.

Тук искам да вметна само разбирането си, че е много важно да познаваме майчиния си език на достатъчно добро ниво, за да можем да натрупваме нови знания (да се разбира предимно лингвистични, но не само ). Без да познаваме собствения си език (или иначе казано без основата), няма да можем да научим какъвто и да било друг (сиреч – няма надстройка – не по Маркс 😉 ).

Как се насочи към тази специалност/професия/ сфера?

Случайно. Преди 6-7 години един приятел ме попита дали искам да започна работа в една друга (сходна по дейност) компания, а аз по това време бях на държавна работа, която вече ми беше дотегнала. След няколко интервюта нещата просто се получиха и започнах. Това, което ми харесва особено в тази сфера е, че научавам постоянно нови неща всеки ден, но от друга страна срещам и доста интересни хора с различни странични занимания, а последните могат да бъдат доста нестандартни. В общи линии – ще постоя, докато не реша да правя друго. 😊

Промени ли се мирогледът ти след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

Със сигурност се е променил и все ми се иска да мисля, че тази промяна е в положителна насока. Вярвам, че изграждането ни като личности е процес, който завършва наедно с жизнения ни път. Затова считам, че всичко, което съм сега, е нещо по-различно и по-добро от това, което съм бил преди, а това, което ще съм след време, надявам се, ще бъде по-добрата версия на това, което съм сега. 😊

Реализира ли мечтите си по отношение на  кариерата, която градиш/ специалността, която изучаваш?

 
Винаги съм имал мечти, които лека-полека стават и реалност. Едни с лекота – други с бая зор. Ако трябва да бъда честен, никога не съм бил абсолютно наясно какъв искам да стана, когато вляза в света на „големите“, а нито пък знам и сега. Опитвам различни неща и се старая да отсея тези, които харесвам, и тези, които ми носят удоволствие и удовлетворение. Разбира се, има много други фактори, с които ми се налага да се съобразявам, както всеки семеен човек, но за момента този ми подход дава добър плод. 😊

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  би посъветвал/а настоящите ученици на Езикова гимназия и какво би пожелал/а на учителите?

Скъпи желибони, патета и жабета,

Бъдете много упорити и не се отказвайте от това, което най-силно желаете. Не оставяйте да Ви казват какво не можете. Вие можете всичко! Все още имате много свободно време – използвайте го правилно!

Не робувайте на чуждото мнение и на стереотипи. След време ще знаете, че не е имало нужда да се опитвате да се „вмествате“. Направете си собствена пътечка. Така удовлетворението ще е по-голямо. И не го мислете - всеки от Вас ще намери своето място. Не бързайте. Всичко ще се нареди, повярвайте ми.

Оставете дреболиите настрана, кахърите – в кофата, лошите хора – извън живота Ви! Бъдете позитивни. Знам, че понякога ще е трудно, но опитайте.

Намерете си поне един истински приятел, ако все още не сте имали тази привилегия. Някой, който няма да Ви замени за нищо. Някой, който ще е винаги там, винаги за Вас. Някого, с когото ще можете да си мълчите надълго и нашироко!

Опознайте себе си. Така ще сте по-щастливи.

Смейте се!

Обичайте!

Прощавайте!

Живейте!

Желая Ви късмет и попътен вятър, желибони, патета и жабета – Випуск 2019!

От чичко Мани 😊