Здравей! Представи се на читателите на ЕГ Таймс!
Здравейте! Аз съм
Павлина от Випуск 2007 и съм един търсещ човек, който гледа на света с усмивка и
радост. В мен винаги се таи едно любопитство, което ме подтиква към много
вълнуващи преживявания и изненади.
Къде те заварваме с
това интервю?
Един съботен ден вкъщи,
докато навън е мрачно и дъждовно.
Какви са спомените ти
от Езикова гимназия? А кой е най-яркият ти спомен?
Трудно е да си избера
само един спомен, измежду толкова много. Пет години минават като дъх, но някак
най-силно са ми се запечатали началото и краят. Моментът, в който един етап от
животът ми в ЕГ започна, а другият, в
който затворих цикъла.
Къде учиш/
работиш в момента?
След като завърших архитектура
в Италия се завърнах на родна земя и се насочих по-конкретно към интериорен
дизайн. В момента имам собствено студио, заедно с две мои колежки, което е
насочено към прилагане на устойчиви пратки за нашия дом и начин на живот.
Стремим се да залагаме все повече естествени и екологични материали в нашите
проекти и да информираме хората на темата за опазване на околната среда, за да
взимат информирани решения. Смятам, че домът е отражение на нас самите и ако
ние подредим вътрешното си Аз, ще успеем да изградим и една прекрасна среда на
обитаване.
Колко езика говориш и
изучаваш/ работиш ли с други чужди
езици? Как ги използваш в обучението си/работата си?
Освен майчиния ми език
говоря английски и италиански. Имам също така вътрешно желание да изучавам
португалски и испански и предполагам желанието ще ме отведе до реализация рано
или късно. Често ми се налага да ползвам чужди езици, дори и в България. В
момента работя с чужденци по няколко интериорни проектa и веднага влизат в
употреба.
Как се насочи към
тази специалност/професия/ сфера?
Избрах архитектурата
някак естествено. Бях обградена с хора от моето семейство, които в една или
друга степен са свързани с тази сфера. У дома често се е говорило на тази тема
и затова и аз се насочих отрано и някак неусетно.
Промени ли се
мирогледът ти след завършване на Езикова гимназия и ако да как?
Осъзнавам, че езикът
ми е дал свобода, както на изразяване, така и на общуване. Мирогледът ми се
разшири и обогати, и така би трябвало да бъде. Когато израстваме и ставаме
по-осъзнати започваме да гледаме на света по малко по-различен начин, положителен
разбира се.
Реализира ли мечтите
си по отношение на кариерата, която
градиш/ специалността, която изучаваш?
Мисля, че е много трудно
човек който още не е навършил 18 години да знае точно с какво иска да се
занимава в следващите 40. В днешно време сме обградени от прекалено много
възможности и засипани с огромно количество информация.
В този ред на мисли не
съм сигурна дали при започване на следването ми съм знаела как искам да се
развия занапред. Доволна съм от етапа, на който съм стигнала в момента, защото
работата е част от ежедневието ми и е удоволствие и предизвикателство за мен.
Сблъсквам се и с трудности, но съм благодарна и за тях, защото ми помагат да
израствам и да се справям.
През 2019 г. Езикова
гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето
създаване, какво би посъветвала
настоящите ученици на Езикова гимназия и какво би пожелала на учителите?
Честит юбилей на първо място! 30 е едно прекрасно число,
което крие в себе си много послания. На учениците на Езикова гимназия „Д-р
Петър Берон“ бих пожелала да изживеят ученическите си години и да се
наслаждават на този прекрасен период от живота, да се отдават на това което ги
влече и да доразвият талантите си в правилната посока. На учителите бих искала
да пожелая да предават вътрешния си ентусиазъм и светлина на учениците и да
намерят правилния път към тях!
Коментари
Публикуване на коментар