ИНТЕРВЮ С ПАВЛИНА МАЛИНОВА, ВИПУСК 2007


Здравей! Представи се на читателите на ЕГ Таймс!

Здравейте! Аз съм Павлина от Випуск 2007 и съм един търсещ човек, който гледа на света с усмивка и радост. В мен винаги се таи едно любопитство, което ме подтиква към много вълнуващи преживявания и изненади.

Къде те заварваме с това интервю?

Един съботен ден вкъщи, докато навън е мрачно и дъждовно.

Какви са спомените ти от Езикова гимназия? А кой е най-яркият ти спомен?

Трудно е да си избера само един спомен, измежду толкова много. Пет години минават като дъх, но някак най-силно са ми се запечатали началото и краят. Моментът, в който един етап от животът ми  в ЕГ започна, а другият, в който затворих цикъла.

Къде учиш/ работиш  в момента?

След като завърших архитектура в Италия се завърнах на родна земя и се насочих по-конкретно към интериорен дизайн. В момента имам собствено студио, заедно с две мои колежки, което е насочено към прилагане на устойчиви пратки за нашия дом и начин на живот. Стремим се да залагаме все повече естествени и екологични материали в нашите проекти и да информираме хората на темата за опазване на околната среда, за да взимат информирани решения. Смятам, че домът е отражение на нас самите и ако ние подредим вътрешното си Аз, ще успеем да изградим и една прекрасна среда на обитаване.

Колко езика говориш и изучаваш/ работиш ли  с други чужди езици? Как ги използваш в обучението си/работата си?

Освен майчиния ми език говоря английски и италиански. Имам също така вътрешно желание да изучавам португалски и испански и предполагам желанието ще ме отведе до реализация рано или късно. Често ми се налага да ползвам чужди езици, дори и в България. В момента работя с чужденци по няколко интериорни проектa и веднага влизат в употреба.

Как се насочи към тази специалност/професия/ сфера?

Избрах архитектурата някак естествено. Бях обградена с хора от моето семейство, които в една или друга степен са свързани с тази сфера. У дома често се е говорило на тази тема и затова и аз се насочих отрано и някак неусетно.

Промени ли се мирогледът ти след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

Осъзнавам, че езикът ми е дал свобода, както на изразяване, така и на общуване. Мирогледът ми се разшири и обогати, и така би трябвало да бъде. Когато израстваме и ставаме по-осъзнати започваме да гледаме на света по малко по-различен начин, положителен разбира се.

Реализира ли мечтите си по отношение на  кариерата, която градиш/ специалността, която изучаваш?

Мисля, че е много трудно човек който още не е навършил 18 години да знае точно с какво иска да се занимава в следващите 40. В днешно време сме обградени от прекалено много възможности и засипани с огромно количество информация.
В този ред на мисли не съм сигурна дали при започване на следването ми съм знаела как искам да се развия занапред. Доволна съм от етапа, на който съм стигнала в момента, защото работата е част от ежедневието ми и е удоволствие и предизвикателство за мен. Сблъсквам се и с трудности, но съм благодарна и за тях, защото ми помагат да израствам и да се справям.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  би посъветвала настоящите ученици на Езикова гимназия и какво би пожелала на учителите?

Честит юбилей на първо място! 30 е едно прекрасно число, което крие в себе си много послания. На учениците на Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“ бих пожелала да изживеят ученическите си години и да се наслаждават на този прекрасен период от живота, да се отдават на това което ги влече и да доразвият талантите си в правилната посока. На учителите бих искала да пожелая да предават вътрешния си ентусиазъм и светлина на учениците и да намерят правилния път към тях! 



Коментари