ИНТЕРВЮ С ТАНЯ РАЧЕВА, ВИПУСК 2007

Здравей! Представи се на читателите на ЕГ Таймс!

Здравейте,  аз съм Таня, една от най-трансформиращите се личности, за тези които ме познават. Преминала съм през какви ли не промени в живота си- музикантка, бунтарка, изявена спортистка, стипендиантка, психоложка и хей ме на сега, каквото ми е на душа.

Къде те заварваме с това интервю?

Току-що се прибирам в уютния си дом, с прекрасна гледка към Витоша,  удовлетворена и заредена от усмивките по лицата на учениците ми, след клас по йога за начинаещи. Знам, че звучи прекалено хубаво, но това е чистата истина.

Какви са спомените ти от Езикова гимназия? А кой е най-яркият ти спомен?

Спомените ми от Езикова гимназия са много разнообразни: щуротии, смях, недоволство, регрес, прогрес, приятелства, борби, обич, носталгия. Имам много ярки спомени, но ще споделя един парадоксален такъв. Спомням си първите години, преди да преоткрия спорта, как ме мързеше да играя в часовете по физическо възпитание и си мислех, че това никога няма да ми е от полза. J

Къде учиш/ работиш  в момента?

Като цяло винаги ме е интересувала  връзката между тялото ума и душата. От години пътят ми ме води в тази посока, да опознавам и развивам себе си и да споделям опита си с другите. Смятам, че това е най-ценното нещо, с което човек разполага. Смея да твърдя, че наистина открих най-прекрасното за мен начинание, в което влагам цялото си сърце. Водя класове по йога и пилатес.

Колко езика говориш и изучаваш/ работиш ли  с други чужди езици? Как ги използваш в обучението си/работата си?

В момента карам поредното си обучение за йога учители, при чуждестранни преподаватели, което е на английски и теоретичните и практическите изпити са на този език. Често ми се е налагало да работя персонално с чужденци. Забавно е, но мога да се похваля, че използвам и друг език в работата си- санскрит. J  Лятото ми предстои пътуване до Индия, където ще се докосна до ашрамския начин на живот. Там не знам кой език ще ми помогне, май най-добре да слушам вътрешния си глас. J

Как се насочи към тази специалност/професия/ сфера?

Майка ми е счетоводител по професия. От малка наблюдавам работата на бюро, с документи, бумащини и крайни срокове и винаги съм си мислела: „Искам да работя нещо свързано с движение, с опознаване на себе си и другите и искам когато работя с хора, те да си тръгват заредени и с усмивка на лице“. Голям принос за това има моята треньорка по аеробна гимнастика Галя Миткова, която ме вдъхнови да тръгна в тази посока.

Промени ли се мирогледът ти след завършване на Езикова гимназия и ако да как?

В гимназията се случиха доста трансформации с мен. От лоша ученичка, бягаща от училище, безкрайно недоволна от системата (към която все още имам забележки), се превърнах в отличничка, изградих безценни приятелства, други загубих, но в крайна сметка порастнах. Гледах към бъдещето, доволна от настоящето и следвах мечтите си.

Реализира ли мечтите си по отношение на  кариерата, която градиш/ специалността, която изучаваш?

Понякога вселената ни показва, че нещата могат да се подредят по-добре, отколкото си мислим. Аз съм пример за това. Не казвам, че е лесно. Имала съм много битки в живота си, включително и за него. Всичко се постига с много труд, промени, вяра, а най-добре се получава ако добавиш и капчица любов. Хората сами ми казват, че наистина си личи, че това което правя, е с много любов и всеотдайност. Надявам се да продължавам да вдъхновявам много хора с личния си пример. Това е едно малко вълшебство, което променя животи.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  би посъветвала настоящите ученици на Езикова гимназия и какво би пожелала на учителите?

Учениците съветвам да слушат сърцето си, а не да мислят от коя професия колко се изкарва, когато избират своя път. Когато човек открие призванието си, това в което е наистина добър, след това идва и доброто възнаграждение. Борете се със съмнението, вярвайте в себе си, бъдете искрени с другите и най-вече със себе си, учете се непрекъснато, защото  животът е най-голямото училище.  На учителите пожелавам безкрайно търпение, да преподават сухата материя по забавен и приложим начин и да бъдат вдъхновители, защото това да запалиш искрата на познанието у  подрастващите, това е велико дело.