1.
Здравей! Представи се на читателите на ЕГ Таймс!
Здравейте, аз съм Надя, на 30, пътешественичка, холеричка, романтичка...
2.
Къде те заварваме с това интервю?
В София, след работа, правя годишен технически преглед на автомобила, говоря със служителя и ми показва снимки на петимата си внуци, трима от които в Канада.
3.
Какви са спомените ти от Езикова гимназия? А кой
е най-яркият ти спомен?
Спомням си красивата розова сграда и двора с многото пейки. Днес като правя сравнение с други училищни сгради, тази ми се струва наистина внушителна и красива.
Спомням си учителите – няма как да не ми
изникнат веднага лицата на госпожа Ивелина Джонева, госпожа Милена Замфирова, госпожа
Донка Стоянова, госпожа Елена Мирчева, госпожа Марияна Очипалска, разбира се господин Милко Киров, с
винаги нацапаните с тебешир ръце и госпожа Надежда Кадина, която скоро имаше рожден
ден.
4.
Къде учиш/ работиш в момента?
Юрисконсулт съм, занимавам се със застрахователно право и работя в София.
5.
Колко езика говориш и изучаваш/ работиш ли с други чужди езици? Как ги използваш в
обучението си/работата си?
Говоря английски език. Използвам го в работата си, като пиша имейли по чуждестранните ни казуси, свързвам се с клиенти или адвокати по телефон или когато съм в командировка. При пътуванията си от личен характер също.
6.
Как се насочи към тази специалност/професия/
сфера?
Когато бях дете исках да дублирам филми (тогава бяха много модерни филмите, в които един глас озвучава всички герои). Когато бях в училище исках да уча история на изкуството, но в България, се изучаваше само в Художествената академия, аз не можех да рисувам, а бях вече 12 клас и всички започнаха да ходят на кандидатстудентски курсове и един октомврийски ден, Ина от моя клас след завръщане от „междучасното Пепи събитие“ ме срещна в двора и ми предложи да ходя на уроци по история. Та историята, макар и необлечена в арт дрехи –остана. Госпожа Джонева беше направила своята магия с литературата, макар че чак като студентка прочетох много от задължителния й материал за зрелостници. Историята и литературата ме доведоха до правото.
7.
Промени ли се мирогледът ти след завършване на
Езикова гимназия и ако да как?
Аз прекарах хубави години в училище, обичах да се виждам със съучениците си, обичах преподавателите си и е имало години, в които нямам нито едно извинено отсъствие. И сега да съм ученичка пак бих имала този мироглед - да бъда с приятелите си, да бъда в клас, да се забавлявам. Факт е, че и до днес с голяма част от съучениците си поддържам отношения, виждаме се, пишем си и даже се поздравяваме по улиците. Само едно се промени оттогава – но не в мирогледа, а във възможността и времето да го променям насетне, защото нямам време да чета книги, както когато бях ученичка, и това най ми липсва.
8.
Реализира ли мечтите си по отношение на кариерата, която градиш/ специалността, която
изучаваш?
Харесвам работата си, интересна е и динамична, но все си мечтая да имам малка пекарна и да правя шоколадови петифури, маслени сладки и локумени кифлички.
9.
През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“,
гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво би посъветвал/а настоящите ученици на Езикова
гимназия и какво би пожелал/а на учителите?
На толкова на колкото съм и аз. Пожелавам на
гимназията да не е бездетна, да е винаги озарена от училищен смях, да е
гостоприемник за умни, смели и сърцати.
На учителите желая да са вдъхновители, да не
се отказват, когато е трудно, да са интересни и прекрасни.
Коментари
Публикуване на коментар