Здравейте! Представете се на читателите на ЕГ Таймс!
Привет! Аз съм
Ива Спиридонова, завърших Езикова гимназия „Д-р Петър Берон” през далечната
1997 година и от тогава тя е в сърцето ми като първата крачка по пътя ми към
себе си. Иначе пиша поезия и критика, редактирам, рецензирам, промотирам и издавам книги, организирам литературни
събития, преподавам английски и български език и литература на деца...
Къде
Ви заварваме с това интервю?
Географски
погледнато, в София. Иначе, между две пътувания, в разгара на подготовката на
следващото представяне на книга, пред поредния ръкопис за редакция...накратко,
заварвате ме в себе си. Welcome!
Какви
са спомените Ви от Езикова гимназия? А кой е най-яркият Ви спомен?
Усещане за семейство, за
втори дом, за докосване до
знанието, приятелства завинаги, прозорец към света, хляб в ръцете ми…
Най-ярко си
спомням сбогуването с гимназията, което се случи на същото място, на което
преди дни бе отбелязана нейната 30 годишнина. Бях на същата тази сцена, за да благодаря
за годините, които екипът на училището ми подари. Госпожа Иванка Янкова бе до
мен тогава, както и всички мои съученици и приятели. Това, което се случи, е
трудно за описване. Емоцията е незабравима, наистина!
Къде
работите в момента? Как се насочихте към
тази специалност/професия/ сфера?
В момента работя
в сбъднатата си мечта. Буквално. В началото на миналата година, заедно с
колегата и приятел Симеон Аспарухов, основахме издателство за съвременна
българска литература, което носи името „Библиотека България”. Винаги съм мечтала да се занимавам с писане,
редакция на книги, книгоиздаване. Още от времето в гимназията, където получавах
изключителна подкрепа. После животът промени плановете ми, дълго време се
занимавах с мениджмънт на външната търговия, където активно ползвах езика,
овладян в гимназията. Но...от себе си не можеш да избягаш. Издадох книга, после
още една, всичко се промени съвсем естествено, за да мога днес да кажа, че мечтите
се сбъдват. Малко по-късно в живота, но сякаш съвсем навреме. Винаги е навреме
всъщност.
Колко
езика говорите и работите ли с други
чужди езици? Как ги използвате в работата си?
Сега съм се
фокусирала предимно върху българския език. Преподавам и ползвам почти всеки ден
и английски. Превеждам художествени текстове понякога.
Имам познания по
руски, сърбохърватски и италиански език, които са ми били нужни в работата, но
ги ползвам предимно говоримо.
Промени
ли се мирогледът Ви след завършване на Езикова гимназия и ако да как?
Винаги се
променя човешкият мироглед, с годините още повече. Но едно нещо остава
безспорно вярно и непроменимо – езикът е богатство, без познания по различни
чужди езици е невъзможно да се впишеш в глобалния свят.
Реализирахте
ли мечтите си по отношение на кариерата, която градите?
Започнах да ги
реализирам със създаването на издателството си. Но пътят е много дълъг,
направила съм само първата крачка. Още много работа ме чака. И още книги за
писане. И още нови мечти по пътя.
През
2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от
своето създаване, какво бихте
посъветвали настоящите ученици на
Езикова гимназия и какво бихте пожелали на учителите?
Скъпи ученици, не спирайте да вярвате, че мечтите
се сбъдват, не спирайте да вярвате в себе си, инвестирайте в знание и помнете,
че животът е движение, развитие и преследване на мечти. За да завладеете света,
първо трябва да проговорите езиците му и едва тогава той ще заговори на вашия
език. Dream on!
Скъпи учители,
на Вас желая сили, вдъхновение, любов към живота и нестихваща страст за
предаване на знания, с които да заразявате и палите Вашите възпитаници. Защото само горящите души са
способни да запалят другите и да осветяват пътя им!
Коментари
Публикуване на коментар