ИНТЕРВЮ СЪС СИМЕОН ПРОКОПОВ, ВИПУСК 1996

 Здравей! Представи се на читателите на ЕГ Таймс!

Здрасти, казвам се Симеон Прокопов, випуск 1996 на ЕГ Петър Берон, Кюстендил :)

 Къде те заварваме с това интервю?

Вкъщи, в момента в София, един полуслънчев петък преди поредния работен ден.

Какви са спомените ти от Езикова гимназия? А кой е най-яркият ти спомен?

Веднага казвам на сегашните ученици - времето в гимназията и изобщо тази част от живота на човек е “малка приказка”. Не знам каква е ситуацията в училището и града днес, но преди 25 години беше чудесно място, с добри учители и много, много свестни деца.

Нямам конкретен най-ярък спомен, по-скоро едно общо усещане за чудесен период от живота ми. 

  

Къде работиш  в момента?

Заедно с мой испански съдружник (и приятел) имаме малка дигитална агенция, с която работим за западноевропейски и някои български клиенти.

  

Колко езика говориш и изучаваш/ работиш ли  с други чужди езици? Как ги използваш в обучението си/работата си?

В гимназията учих английски и немски като втори език. Преди това в основното учихме и руски. Впоследствие съм учил първо ниво испански, както и латински и сърбо-хърватски в университета, но последните никога не съм използвал.

В ежедневието си от гореизброените говоря основно на английски.

 Как се насочи към тази специалност/професия/ сфера?

Стана естествено. Когато бях на 20+ години, Интернет технологиите точно навлизаха по-сериозно в живота ни. Беше ми интересно да се занимавам със собствени любителски проекти, после професионално, а един ден малко на шега с испанеца решихме да направим собствена компания. И така вече 10 години.

 Промени ли се мирогледът ти след завършване на Езикова 

гимназия и ако да как?

Разбира се. Човек пораства. Когато си на 16, те вълнуват различни неща, всичко ти е ново и интересно. С годините започваш да трупаш опит, животът е много различен след училище. Реално ставаш друг човек.

 Реализира ли мечтите си по отношение на  кариерата, която градиш?

Честно казано - не, защото живеех за момента и нямах професионални мечти. Това за мен е проблем с образованието ни. Учи се твърде много суха теория, вместо да се намират силните страни на всеки и да се развиват в посока професионална кариера в тази област. Отделно липсват предмети, които да образоват учениците за това как функционира обществото, какви са правата и задълженията ни като част от него. Например Конституцията трябва да се учи задължително в училище - поправи ме, ако ми е стара информацията :)

 През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво  би посъветвал/а настоящите ученици на Езикова гимназия и какво би пожелал/а на учителите?

Към учениците - не бързайте да пораствате! Времето в гимназията е само малка част от живота Ви, но може би една от най-добрите.

Първата Ви цел е да се стремите да сте качествени хора - знаещи, силни и добри, а външният вид е само опаковка, ще го научите по лесния или по трудния начин.

И най-важното - много респект към учителите! Това е една от най-важните професии и в 21-ви век, силно подценявана, но знанието е най-голямата сила.

На учителите пожелавам сила и търпение, но най-вече учениците да ги гледат в очите с интерес и възхищение!