ИНТЕРВЮ С ИВО СТОЙКОВ, ВИПУСК 1995

Здравей! Представи се на читателите на ЕГ Таймс!


Иво Стойков, Випуск 1995 г.


Къде те заварваме с това интервю?

В Кюстендил, със семейството ми.

Какви са спомените ти от Езикова гимназия? А кой е най-яркият ти спомен?

Много са, предимно щуротии. Бяха луди години.

Къде учиш/ работиш в момента?
ТАРМИН – американска софтуерна компания. Развивам и собствена ИТ консултантска фирма.

Колко езика говориш и изучаваш/ работиш ли с други чужди езици? Как ги използваш в обучението си/работата си?

Английски, руски, чешки и някоя думичка италиански. С френския ме нямаше никакъв и преди 25 години. Знам само „Je m'appelle Ivo Stoykov”.
Как се насочи към тази специалност/професия/ сфера?
От дете се занимавам с компютри и макар, че завърших УНСС, логично кариерата ми продължи в тази сфера. Занимавам се с IT вече 15 години.
Промени ли се мирогледът ти след завършване на Езикова гимназия и ако да как?
Не мисля. Ние бяхме реалисти, живеехме в по-предсказуема среда. Поставяхме си постижими цели. Иначе, със сигурност мисля различно по повечето житейски теми. Преди всичко беше една безкрайна дискотека. Пораснал съм.

Реализира ли мечтите си по отношение на кариерата, която градиш/ специалността, която изучаваш?
Моите мечти бяха свързани със семейството ми. Срещнах съпругата си в ЕГ и мога да кажа, че 25 години по-късно имам чудесно семейство, две прекрасни деца и куче. Кариерата ми се развива с нормални темпове в правилната посока.

През 2019 г. Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил навършва 30 години от своето създаване, какво би посъветвал настоящите ученици на Езикова гимназия и какво би пожелал на учителите?
На всички желая здраве. Учениците бих посъветвал да свикнат и приемат истината, че нещата в живота се случват само с работа и доза късмет. Да разчитат на себе си, да се профилират и да се занимават с това, което ги кара да бъдат щастливи и в комфорт със себе си. На учителите – не се чувствам в позиция да ги съветвам, по-скоро мога да им благодаря, че ни изтърпяха и изучиха. И, че продължават да го правят, в условията на ниско заплащане и липсата на благодарност, понякога. Но, да си учител е призвание, така че, успех със следващия випуск.