Стоеше той безмълвен и наведен.
Висок и строен в мрака непрогледен.
С черно от нощта бе той облечен
и към самотата трепетно привлечен
Стоеше и безмълвно пръсти движеше
по тънки листове на малък дневник.
С пръсти нежно думите помилваше
и потрепваше попарен, тих и пленник.
Съдбата беше го орисала да бъде
По-различен, с поглед отегчен;
но той бе далеч, отнесен някъде,
в идеи, мисли, в знания задълбочен.
Никой опит не направи
с различния да се сприятели.
На него пък не се понрави
За нечие си мнение да се мени.
И все стоеше настрана, с поглед
Впит в поезията на тефтера.
Наведен, уж бил със сърце от лед,
пък от него никого не потреперва.
Надявайки се да не се смени
с фалшива версия на тъжната реалност,
а ние тайно даваме да ни плени
неговата трайна уникалност.
 |
| Автор: Деница Борисова, 11 в клас |
Коментари
Публикуване на коментар