Creeper boy





Стоеше той безмълвен и наведен.

 Висок и строен в мрака непрогледен.

 С черно от нощта бе той облечен

 и към самотата трепетно привлечен


Стоеше и безмълвно пръсти движеше

 по тънки листове на малък дневник.

 С пръсти нежно думите помилваше

 и потрепваше попарен, тих и пленник.


 Съдбата беше го орисала да бъде

 По-различен, с поглед отегчен;

 но той бе далеч, отнесен някъде,

в идеи, мисли, в знания задълбочен.


 Никой опит не направи

с различния да се сприятели.

 На него пък не се понрави

 За нечие си мнение да се мени.


 И все стоеше настрана, с поглед

 Впит в поезията на тефтера.

Наведен, уж бил със сърце от лед,

 пък от него никого не потреперва.


 Надявайки се да не се смени

с фалшива версия на тъжната реалност,

а ние тайно даваме да ни плени

 неговата трайна уникалност.


Автор: Деница Борисова, 11 в клас





Коментари