Нов сезон

Капят листата на нежната есен.

Вечен е мраз и в мойта душа.

Може би животът пак ми е тесен,

Тесен от липса на любими неща.

Вече е зима и вън всичко е в бяло.

Небето, земята, дори въздуха свеж,

Те всички обединиха се в едно тяло,

Невидимо зад моята гаснеща свещ.

Идва и пролет с птичите песни

И радости, които не ще разбера.

На мен пак стените са тесни

Защото отново се чувствам сама.

Ето, и лятото идва в пълна сила,

Носещо нетърпима, пареща топлина.

Аз отново в мечти съм се скрила

На хладно, под дъжд, под листа.

И ето, дойде есента. Поредна от много.

Гледам те, все по-далечен, нова звезда.

Бие сърцето ми, боли, вече по-остро,

Но пък виждам-аз не съм сама!

Може би ти си перфектната атмосфера

За моето цвете-душа! Обаче не мога:

Цвете без светлината увяхва, птица наранена

Не би полетяла в небосвода!

И гледам аз моята свещ- вече угасва.

От страх не потрепвам дори.

Както любов, и свещта ще понася

Само докато пламък гори.

Моята есен е вече нова, дори е различна.

Не зная как или пък защо.

Вече виждам сезони, картина типична,

Но за мен е ново платно.

Сама угасям свещта- спомен болезнен;

Несбъднати сънища на минал сезон.

Започва първата пролет с полезен,

Нов, блестящ, по-слънчев фасон.

Автор: Деница Борисова, 11 в клас